Вцепенението й я напусна и направи място на гнева, чувство, колкото остро, толкова и необяснимо.
— Мислех си, че ще пожелаете да присъствате, когато детето ви се появи на бял свят.
— Точно така е. — Той се обърна към нея. — Само че нейното дете не е от мен. Фатима е жена на един от моите бойци.
Отново я заля гореща вълна и тя отмести поглед.
— Разбирам.
— Не, не разбираш — сопна й се той. — Никога не бих отпратил жената, носеща мое дете в утробата си. Напротив, щях да я придружа. Така мъжът закриля нея и детето от възможни злини.
Теа не го погледна.
— Да, но тя не искаше да тръгва.
— Тази жена носи детето на Юсуф. Децата са единственият начин човек да постигне безсмъртие. Трябва да бъде изпратена на безопасно място. Не желая да измамя надеждите му.
В гласа му се долавяше стаена страст, която я изплаши.
— А ще бъде ли действително на сигурно място в Дамаск?
— Съвсем съзнателно изпратих с нея едва четирима придружители. Ваден ще разбере, че бих бил по-предпазлив, ако ставаше въпрос за нещо, което ме засяга съвсем лично.
— И няма да й стори зло?
Уеър смръщи чело.
— Разбира се, че няма да й стори нищо. Той да не е чудовище.
— Простете — започна тя със саркастичен тон, — но когато казахте, че се кани да ме убие, останах с впечатлението, че…
— Това е нещо друго. — При тези думи се обърна към входа.
Тя не тръгна след него, а само проследи с поглед колата, която в този миг прекосяваше портата. Може би Уеър щеше да се върне в залата. Прииска й се да се оттегли в стаята си — за този ден предпочиташе да не го среща повече. Твърде резки бяха смените на душевно извисяване и пропадане. В сцената до колата само за няколко минути Уеър се преобрази отново в онзи мрачен деспот, когото познаваше от по-рано.
Не, не беше мрачен. По-скоро приличаше на човек, който страда. Бе вече наясно, че той прикрива чувствата си с покривало от тръни. Искаше й се да не проявява разбиране, да няма нищо общо с него. Реакцията й бе твърде страстна и опасна за самата нея. Единственото, което желаеше в този миг, бе да се скрие някъде.
Както и предполагаше, той седеше в залата, вперил поглед в камината. Теа мина покрай сводестата врата и се спря пред стълбите. Господ й бе свидетел, че не разчиташе на успех.
Въздъхна, обърна се и тръгна към него.
— Погрознявате, когато сте ядосан — рече тя. — Не е хубаво така.
— В такъв случай иди някъде, където няма да ме виждаш.
Тя приседна на трикрако столче.
— И Кадар нямаше да ви хареса.
— Кадар. — Той обърна глава към нея и я погледна. — Ти заради него ли си тук сега?
— Че иначе за какво да… — Срещна погледа му и поклати глава. — Вашето състояние ме безпокои.
— Наистина ли? — Той поднесе бокала към устните си. — А ти желаеш ли да ме успокоиш?
— Искам да ви помогна.
— Да, но не истински, не както аз искам. — При тези думи изпи виното си до дъно. — Но щом като си тук, значи мога да питам.
Тя се усмихна принудено.
— Заплахата ви не е страшна. Та нали ви отблъснах по-рано.
— Не, не си. Все още не съм паднал толкова ниско. — Изгледа я продължително и отмести поглед. — А сега искам да съм сам.
Тя остана неподвижна на мястото си.
Той стисна бокала с всичка сила и кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Изчезвай — произнесе през зъби. — Или ще викна Абдул да те изнесе оттук.
Говореше напълно сериозно. До този момент не го бе виждала в такова настроение. Тя се изправи бавно от мястото си.
— Няма нужда да ме принуждавате. Компанията ви бездруго не е особено приятна. — Тя прекоси помещението. — Лека нощ.
— Почакай!
Тя погледна през рамо и забеляза, че в изражението му се борят най-различни чувства.
— Какво има?
— Нищо — промърмори той. — Нищо. — Вдигна бокала и намигна насмешливо. — Пристъп на слабост. Да се обзаложим ли дали ще падна сразен и следващия път?
— Не разбирам за какво става въпрос, а и недомлъвките ви започнаха да ми омръзват.
— Не повече, отколкото на самия мен. В последно време започнах и самия себе си да не разбирам. — Той отново се загледа в огъня. — Само че няма да заложа нито на щедростта си, нито пък на волята си. Няма да е никак разумно.
Внезапно Теа се сепна в тъмното.
— Шшт! — Огромната сянка на Уеър бе приседнала до нея на ръба на леглото. — Няма да ти сторя нищо лошо.
Сърцето й се разтуптя буйно — не бе в състояние да произнесе нито думичка.