— Вече го сторихте — отвърна тя остро. — Изплашихте ме до смърт? Запалете свещта.
— Не, стига ми и лунната светлина.
— Да, но не ви виждам. — Обаче усещаше физически присъствието му, напрежението, което излъчваше и което я обгръщаше.
Внезапно осъзна, че в мрака ароматите и особеностите на нещата се открояват по-ярко. Миризмата на кожа, присъща на Уеър, уханието на лимони, кедър и черница, долитащи отвън, меката риза върху голото й тяло. Тя преглътна мъчително.
— Запалете свещта.
— Не желая да ме гледаш. — Той докосна рамото й. — Коприна — прошепна. — Ти можеш ли да създаваш такава фина тъкан?
Под пръстите му кожата й сякаш се подпали, но някак не й се искаше да се отмести.
— Дори още по-фина.
— Не — произнесе той дрезгаво. — Не може да е по-фина.
— Днес много ли пихте?
— Тъкмо колкото трябва. — Нежно и чувствено той прокара пръст по заобленото рамо. — Иначе щях ли да бъда тук?
— Не зная. Идете да си легнете. Сутринта ще сте по-добре.
— Може би не по-добре, но положително ще бъда по-прозорлив. Казват, че утринта дарява духа с проницателност.
— Какво ви води тук?
— Пълно безумие. Мислех, че съм ти казал.
Тя прокара език по устните си.
— Искате да спите с мен ли?
— Да, желая го от нощта, в която те доведох тук, в Дундрагон. Но желанието не е равносилно на безумие. Искам всъщност нещо още по-опасно. — Замълча за миг. — Искам да заченеш дете от мен.
Теа цялата се смрази от ужас при тези думи.
— Тъкмо затова и реших да се напия, преди да дойда. — Той продължи да гали раменете й. — Разбира се, не е лесно да моля някоя жена да износи дете от мен, имам задръжки, тъй като то никога не ще види баща си. Още повече, че зачатието ще подпечата окончателно и твоята смърт. Как мислиш, не трябва ли всеки мъж да разкрие тайните си пред майката на своето дете?
— Мислех… казахте, че вече съм осъдена на смърт.
— Вероятно да. Но Ваден би могъл… не, не би могъл, ако знае, че носиш в утробата си мое дете… — Гласът му премина в дрезгав шепот. — Виждаш ли, загубил съм всякакво достойнство. Готов съм дори да заложа живота ти на карта заради своите цели.
— Защо?
— Защото го желая. — Въздухът в стаята бе натежал от разпалени страсти. — Когато умра, искам да знам, че частица от мен продължава да живее.
Света Богородице, просто не можеше да повярва, че самата тя изпитва в този миг толкова болезнено състрадание към този мъж.
— В такъв случай нека Таса или някоя от другите жени да ви роди дете. Аз не съм кобила, която можете да използвате за разплод.
— Искам дете от теб. Искам синът ми да носи твоята гордост и твоята сила. Разчитам също, че ще го отгледаш и изучиш. — След кратко мълчание добави с неуверен глас: — Предложението ми не е лошо. Независимо дали ще ме приемеш в леглото си или не, опасността си остава непроменена. Аз ще сторя всичко, за да те закрилям и пазя. Ще те заведа във възможно най-сигурното убежище, в мига, в който разбера, че детето е вече на път. Кадар ще те охранява. Богат човек съм и няма да ти липсва нищо. Твърде опасно е да минем под венчило, но след смъртта ми всичко ще бъде наред…
— Замълчете — прекъсна го тя с разтреперан глас, отблъсна ръката му и седна в леглото. — Омръзна ми вече това постоянно споменаване на смъртта. Не ми се слуша повече.
— Отлично. Казах защо съм тук и ми се струва, че отговорът ти е отрицателен. Така си и знаех. — Той се изправи, олюлявайки се. — Желая ти приятна почивка.
Внезапното му напускане бе не по-малко плашещо от всичко останало в току-що отминалите часове.
— Нима си тръгвате?
— Както правилно предположи, съм пийнал повече от нужното, в такова състояние нямам задръжки. Не мога да остана, без да те обладая, а пък не мога и да те докосна, ако не се съгласиш да заченеш дете от мен. С теб не съм в състояние да се контролирам, както е с другите. Разбрах го още в началото. — Той прекоси помещението с тежки стъпки. — Трябва обаче да те предупредя, че сигурно няма да се откажа. Ваден винаги ме е упреквал, че не отпускам хватката, ако съм си наумил да сторя нещо.
— Безсмислено е. Налага се да си намерите някоя друга, която да ви дари с тъй желаното от вас безсмъртие.
— Казах вече, че не желая друга. — Той отвори вратата. В гласа му трепнаха нотки на учудване. — От доста време не изпитвам желание към никоя друга. Не е ли странно, че ми е достатъчна и една-единствена жена?
Вратата се хлопна зад него.
Теа се разтрепери. От гняв. Вбесена бе от държането на този недодялан натрапник. Или може би се страхуваше? Нормално бе една жена да изпита страх, когато някой мъж оповести, че желае да се възползва от тялото й. Или бе просто объркана? Думите на Уеър я извадиха напълно от равновесие и предизвикаха в нея противоречива смес от най-различни чувства.