Дете… В нея се надигна гореща вълна. Обичаше децата.
Боже милостиви, какво става с нея? Та тя не се нуждаеше от дете — нали бе отгледала Селена от най-ранна възраст. Детето щеше да усложни още повече трудния й живот. Изобщо не можеше и да става въпрос за подобно нещо, с пълно право се гневеше на този глупав великан, който си въобразяваше, че може да нахлуе в живота й и да си послужи с нейното тяло както му скимне.
По страните й се застичаха сълзи. Боже милостиви, та това не бяха сълзи на гняв. Дори когато отхвърли предложението му, й се прииска да го привлече към себе си, да го утеши, да му каже, че ще живее вечно и не се нуждае от подобно крайно решение. Защо ли този мъж я развълнува толкова силно?
С опакото на ръката изтри мокрите си бузи и отново си легна. Длъжна бе да отхвърли от себе си слабостта. Състраданието не бе достатъчно, за да износи в утробата си детето на някой мъж.
Желанието на Уеър бе възмутително и отблъскващо. Не й се разсъждаваше повече по този въпрос и ако отново й подхванеше същата тема, щеше да му каже направо в лицето какво мисли за безогледния му егоизъм.
После се зави енергично в чаршафите…
Глава осма
— Моят господар желае да говори с вас — каза Ясмин. — Трябва веднага да идете в залата.
Теа вдигна поглед, след което изсипа още вода върху корените на дървото.
— Когато си тръгна, не бива да поливаш дърветата с много вода. Твърде много вода е дори по-лошо от малко вода.
— Съобщихте ли вече тази тайна на Аллах, та да разпредели по-правилно дъжда? — попита Ясмин сухо.
— Не можем да влияем на Господа, но пък можем да вършим онова, което е по нашите скромни сили.
— Моят господар желае да разговаря с вас.
Не можеше да отлага повече. През целия ден избягваше Уеър, но все някога щеше да се наложи да се изправи насреща му.
— Идвам. — Изправи се, изтупа пръстта от полата си и пое към замъка. — Така и така вече свърших с работата си тук.
Ясмин тръгна наравно с нея.
— Прати ме да ви търся навсякъде. Сърдита ли сте му?
— Не.
— Защото той ви се гневи.
— Не знам, възможно е. — Теа реши да смени темата. — Успя ли да упражниш змийския бод, който ти показах вчера?
Ясмин кимна утвърдително.
— Но все още съм много несръчна.
— Като се поупражняваш още, ще потръгне.
— Показах го и на Таса. Направи го по-добре от мен.
— Така ли? Мислех, че тя не се интересува от тези неща?
— Везмото е добро нещо. Таса върши онова, което кажа.
Теа поклати глава.
— Не, Ясмин, има смисъл да се заеме с тази работа само ако й е по сърце. В противен случай за нея това ще бъде истинско изтезание. Не е добре да се стига дотам.
Ясмин набърчи чело.
— Понякога тя сама не знае, кое е добро за нея и кое не. Аз съм тази, която ще я напъти. — Замълча за миг. — Струва ми се, че се бои.
— Бои ли се?
— Да, страхува се да не се провали. Всеки трябва да се гордее с нещо, нали? Таса може и да е курва, но тя е много добра курва. Въпреки униженията, на които се излага, този занаят й дава увереност в живота. Сега обаче започва да се занимава с нещо ново и изпитва страх. — Жената стисна устни. — Само че аз не ще допусна да се откаже. Не бях в състояние да я спася, когато тръгна по улиците, но сега пред нея се открива втора възможност. Значи ще бъде грешка, ако не я науча на везмо.
Как можа да упрекне Ясмин? Всъщност нямаше такова намерение. Двете жени бяха страдали, бяха се жертвали една за друга. Не бе редно да разкъсва огромната близост помежду им.
— Ако мога да помогна с нещо, извикай ме.
— Ще ни бъдете от полза, ако останете. Нуждаем се от напътствията ви.
Трябваше да се досети, че Ясмин ще поиска това от нея.
— Невъзможно е. Веднага щом Селена пристигне, тръгваме за Дамаск и там започваме нов живот. Сигурно ще ме разбереш — просто желая най-доброто на сестра си. Нали и ти искаш същото за Таса. Но преди да си тръгна, ще те науча на всичко, което мога.
— Сигурно няма да е достатъчно.
— А може пък един ден двете да дойдете и да работите за мен. Вие сте свободни люде. При лорд Уеър все още сте на по-добро и сигурно място, тъй като не мога да ви предложа дом. Но веднага щом се сдобия със собствена къща, ще ви пратя известие.
Ясмин я изгледа изпитателно.
— Сериозно ли говорите?
— Обещавам.
Ясмин кимна бавно и тежко.
— В такъв случай всичко е наред.
На Теа й се прииска и тя също да е толкова убедена в успеха си. За нея и Селена първите години щяха да бъдат изпълнени с трудни битки.
— Ще трябва обаче да се въоръжиш с търпение.