— Търпение си имам предостатъчно. — Тя впи строг поглед в Теа. — Но и вие трябва да положите усилия, ясно ли е?
Теа едва сдържа усмивката си и сведе смирено поглед към земята.
— Във всеки миг и всеки час.
— Е, може би не чак всеки миг — отстъпи малко Ясмин, — но ще са ви нужни много, много часове труд. И не чакайте да се намери първо подслон за нас. Ние сами ще си намерим някое местенце, стига работилницата ви да е вече готова. Съвсем скоро ще разберете, че няма да можете де се оправите без нас.
Какво ли си надробих с това предложение, запита се Теа. Ясмин и Таса бяха жени с ярко изразена воля. Ако проявеше непредпазливост, те щяха да измъкнат командването от ръцете й. Но като цяло замисълът не бе лош. След като бе решила да се заеме с делови живот, трябваше да се опре на хора познати и верни.
Стигнаха пред замъка и Ясмин отвори вратата.
— Днес ще ми покажете ли някой нов бод?
Теа кимна.
— Ела в стаята след разговора ми с лорд Уеър.
— Най-добре да дойде и Таса. — Ясмин тръгна към стаите на прислугата. — За нея е по-лесно да се учи направо от вас, отколкото от мен.
Само това ми липсваше още, помисли си Теа вяло — първо досадният сблъсък с Уеър, а след това да преподава и на намусената, раздразнителна Таса.
Събра обаче сили и с твърда крачка пое по дългия коридор надолу към залата. Категорично отхвърли от себе си всичко онова, което чу през нощта от устата на Уеър — твърде много болка, объркване и тъга предизвикаха в нея думите му. Щеше да подчертае категорично отказа си и после да го напусне по най-бързия начин.
Той долови стъпките й и се отвърна от прозореца, до който бе застанал.
— Доста дълго те чаках. Къде се криеш досега?
— За криене не може и дума да става. Поливах дърветата.
— Целия ден ли?
Тя подмина въпроса му.
— Какво желаете от мен?
— По този въпрос няма две мнения. — Той вдигна ръка в мига, в който тя понечи да отвори уста и да му отговори. — Не се страхувай. Овладял съм и петте си сетива. Нито ще те завлека насила в леглото си, нито пък ще ти направя дете. — Той се усмихна насмешливо, след което добави: — Днес не. Утре нещата може и да се променят. Този път обаче се събудих с гузна съвест и преизпълнен с покаяние. Е, естествено не мога да гарантирам дали това ми състояние ще продължи дълго.
Тя осъзна, че й е отнел инициативата. Бе подготвена за сблъсък, противодействие, но той предприе неочакван завой и съпротивата й ставаше напълно излишна.
— Държахте се извънредно себично.
— Аз съм егоист. Би трябвало да си го забелязала вече.
Да, но истинският егоист не се измъчва от угризения — този вид хора преследваха целите си най-безогледно. Боже, смили се над мен — отново се опитвам да го оправдая, помисли си тя, не разбирайки собственото си поведение.
— Вие сте много труден… понякога.
Той подмина думите й.
— Изпратих Ясмин да те потърси не за да слушам проповеди. Исках само да ти съобщя, че утре тръгвам за Акко. Абдул остава тук да те охранява, но не бива да напускаш крепостта. Разбра ли ме?
— За Акко ли? — попита тя уплашена. — Защо?
— Трябва да разбера какво става с Кадар.
— Казахте, че няма да му е за пръв път да се забави, нали?
— Така е.
— Защо тогава поемате на път?
— Мисля, че не ще навреди никому, ако придружа Кадар и сестра ти дотук.
— Когато той тръгна за Константинопол, не изпратихте никого да го пази. Необходима ли му е в такъв случай охрана точно сега?
— Отивам в Акко — изтръгна се от устата му. — И не ми задавай повече въпроси, моля. Мислех, че ще си доволна, да се освободиш от мен за известно време.
Да се освободи от него ли? Внезапно я прониза вледеняващ страх. Напуснеше ли крепостта, съществуваше опасност да не се завърне никога вече.
— Не и когато се излагате на необмислен и ненужен риск!
— Вземам със себе си малък отряд воини.
— Ще бъде ли достатъчен в случай, че ви нападнат?
— Естествено. Да не мислиш, че ще поведа лекомислено хората си към някоя засада?
— Не, по-скоро ще им заповядате да ви напуснат и после ще се оставите да ви посекат. — Тя се овладя и си наложи спокоен тон. — Ако не се налага, ще е крайно глупаво да тръгвате.
— Налага се.
— Защо? Нали казахте, че…
— Проклятие! Защото случилото се ще се повтори отново. — Той я загледа с пламнали очи. — Не мога повече да издържам на това място. Някоя вечер ще се напия и ще се вмъкна в леглото ти. Твърде силно копнея по теб.
— И дирите смъртта си заради желанието си към една жена, така ли? Желаете да загинете за едно дете, което не съществува? — Идваше й да го разтърси здраво. — Казвате, че сте овладели сетивата си, но всъщност се заблуждавате.