— Заблуждаваш се. Те не са като… — Той пое шумно въздух в мига, в който тя се сгуши в него. — Махай се — изскърца със зъби.
Тя усещаше как плътта му гори, но мускулите му все още бяха стегнати. Той трябваше да се отпусне. Не можеше да издържа повече.
— А може и да не забременея толкова лесно. Николас три години е ходил при майка ми, преди тя да ме роди. А аз съм тук едва от няколко седмици.
Той я изгледа изпитателно и произнесе с хрипкав глас:
— Ако сега те докосна, може би няма да се отделя от тялото ти до мига, в който напуснеш крепостните врати.
Заля я гореща вълна и в продължение на няколко мига не успя да произнесе нито дума. После навлажни устни с език.
— Смешно. И двамата много добре знаем, че съвкуплението не трае толкова дълго. С настъпването на новия ден ще си бъда отново в стаята.
— Така ли? — Той взе ръката й и я положи върху своята гръд. — Мисля, че грешиш.
Косъмчетата по гърдите му погъделичкаха дланта й. Наново я обля гореща вълна. Сърцето му ускори своя ход, а гръдта му буйно се надигаше и спускаше. Да, тя му въздействаше по този начин. Тя бе тази, която го развълнува, която накара тялото му да откликне на ласката. Откритието, което направи, разбуди в нея неочаквано, странно ликуваме. Едва в този миг осъзна истински защо Таса се гордее със способността си да възбужда мъжете, да им се харесва.
Таса. Мисълта за младата жена я прониза болезнено. Не желаеше да си спомня, че и тя доставяше наслада на Уеър. Затова плъзна ръка по гръдта му, а после още по-надолу и по-надолу…
Той изстена и притвори очи. Страните му се наляха с кръв, а на лицето му се появи изражение на неописуемо щастие. Значи, толкова просто било всичко. Не очакваше, че с едно-единствено докосване жената е в състояние да завладее мъжа. В дома на Николас мъжете подчиняваха жените на волята си.
— Предупреждавам те. Скоро връщане няма да има — обади се той с гърлен глас. — Ако си отидеш сега, все още мога да те пощадя. Само че ти… — Внезапно изпъшка тихо, а тя го обхвана в пръстите си.
Топъл, голям, твърд — истинско оръжие на воин. Тя го притисна бавно, наблюдавайки лицето на мъжа до себе си. После повтори. Той прехапа долната си устна. Внезапно тя дръпна завивката настрана — трябваше да го види целия.
— Какво… какво си намислила?
Теа вдигна поглед — бе отворил очи.
— Исках само да видя дали не сте по-различен от преди. Което сторихте, бе… интересно.
— И за мен бе твърде интересно. — После сведе поглед към ръката й. — Но може би ще трябва да ме пуснеш, за да не станеш свидетел на нещо още по-интересно.
Послуша го с нежелание — усещането за власт бе твърде приятно.
— И не ме гледай по този начин. Погледът ти ми действа така, сякаш ме галиш с ръка. — Той се протегна и прокара показалец по устните й. — Какви очарователни устни имаш — прошепна.
Погледът й се стрелна към лицето му, спомни си как устните на Таса целуваха бедрата му, как после запълзяха нагоре и…
Нима очакваше същото и от нея?
Той поклати глава сякаш е прочел мислите й.
— Не сега. Не там желая да изхвърля семето си. — Пресегна се и я докосна между бедрата. — Тук. В скута си ще ме приемеш. — Бавно започна да я гали, понатисна малко, а след това отпусна пръст. — По-нататък можем… и други… Какво има? Защо трепериш?
Едва неговите думи я накараха да осъзнае, че тялото й потръпва неудържимо при всеки досег на ръката му.
— Не зная. Чувствам… — Празнота. Безпомощност. Жега. Гъдел, пълзящо пощипване. Дали и той изпитва същото? Сякаш бе застанала на ръба на бездна и всеки миг ще полети… — Аз… престанете.
Очите му се присвиха.
— Не съм съгласен. Обичам да те гледам така. — Палецът му издири най-сетне целта си, притисна я и започна да кръжи бавно.
Тя изкрещя и се изпъна нагоре — усещането бе невероятно.
— Разпусни косите си — зашептя призивно той и разтвори бедрата й. — Те ще бъдат тъй красиви, когато навляза в теб.
Пръстът му се прокрадна в нея, дъхът й буквално спря.
После се плъзна още по-навътре.
— Разпусни косите си.
Какво ли казваше мъжът до нея? Нещо за косата ли?
Втори пръст проникна в нея, пръст, който завлиза и заизлиза, а палецът все още я притискаше, и все още описваше своите кръгове.
Тя прехапа устните си, за да не изкрещи. Бедрата й се надигнаха от леглото, трети пръст навлезе с усилие.
— Моля ви! Не!
Като в просъница тя вдигна ръце и развърза плитките си. А пръстите му… ах, тези негови пръсти…
— Разпусни ги. Върху гърдите си.
Послуша го — не осъзнаваше какво прави всъщност. Някъде дълбоко от гърлото й се изтръгна стон.
— Така вече е добре. — Той я пусна и полегна върху й. Прехапа устни, сякаш го прорязва болка, и намести тялото си срещу нейното. — Искам да чувствам косите ти до себе си. — Помилва къдравината около нейната женственост. — Искам да ме галиш навсякъде, докато аз… не, не помръдвай. Ще проникна в теб, но не бива да изпиташ болка.