— Уеър, това, това е… — Не продължи — напрежението нарастваше. Колкото и да бе буен и необуздан, такъв го харесваше. Като природна стихия. А и той я накара да се почувства сякаш настъпва Сътворението на света.
— Ела… при мен — зашептя той и продължи още по-енергично да надига и спуска хълбоците си. — Трябва… Нуждая се от теб!
Желанието му сякаш затрептя помежду им, и то тъй могъщо, че част от болката му премина в нея.
— Добре. Не спирай.
— Не, може още. — Пресегна се помежду им и пръстите му закръжаха и я запритискаха. — Ела!
Тя изпъшка, сълзи опариха очите й в мига, в който се опита да го дари с онова, което желаеше. Бедрата й се задвижиха в ускорен ритъм, но не можеше да дава, а напротив — взимаше, и взимаше, и пак, и пак…
Внезапно я прониза чувството, че ще се пръсне и само миг след това той се сгърчи в нея и от гърлото му се изтръгна стон.
Главата му падна върху нейната и остана така, гръдта му се надигаше и спускаше, докато разтреперан се опитваше да се успокои.
— Мисля, че по-рано… по-рано всичко бе по-просто — мислех само за собственото си удоволствие. Така… мога и да умра.
Тя бе толкова изтощена, че не бе в състояние да изрече и дума. Само се държеше за него в очакване силите й да се възвърнат.
Той я положи на земята и легна до нея. След доста време рече:
— Права си. Утринта е прекрасна.
Теа се разсмя.
— Радвам се, че най-сетне я забеляза.
Той развърза плитките и разпусна косите й.
— Мислех за друго. — Уеър покри устните си нейните коси. — Опитах се да не изливам семето си в теб — прошепна той. — Всеки път се заричам да не го правя и… не успявам. Прости ми.
— За въздържание е късно — отвърна тя. — Вече ти казах, че Бог е този, който решава кога ще зачена. Знаех какво очакваш от мен.
— Да, но промених намеренията си. Не искам дете. Не и ако вследствие на това… Ти трябва да ми помогнеш! Моля те, направи така, че да се отдръпна от тялото ти, преди да е станало твърде късно.
Бе престанал да споменава детето, но понякога насън протягаше ръка и жадно я галеше по корема сякаш там е скрито съкровището, за което копнее.
— Нека Бог решава!
Той поклати глава.
— Струва ми се, че Господ не се трогва твърде от нашите тревоги. Затова ти трябва да се заемеш с тях.
— Може би решението вече се е изплъзнало от собствената ни воля. Може да съм бременна вече. Но нека поговорим по този въпрос, когато му дойде времето. А сега замълчи и ме остави да се порадвам на слънцето.
Редно бе да се покрие с нещо, но бе обзета от приятна отмала и не се помръдна. Денят бе слънчев, светът наоколо изпълнен с покой и багри и тя не се срамуваше ни най-малко от стореното току-що. То й се стори естествено, искрящо — като слънцето над тях.
А може би всичко бе прекалено хубаво. Не, нямаше да допусне да унищожи прекрасния миг. Щеше да го поеме в себе си и да му се наслаждава, докато отмине от само себе си.
Колко ли щеше да трае? Погледът й се спря на планинския връх, от който дебнеше мъжът, който бе в състояние да сложи край на блаженството.
— Кой е Ваден?
Първоначално реши, че той няма да й отговори.
— Ти знаеш кой е. Човекът, който се стреми да вземе живота ми. — Замълча за миг. — И твоя живот.
— И все пак той не ни уби, въпреки че имаше тази възможност.
— Моментът не е бил подходящ. На него също не му се умира.
— А откъде е този Ваден?
Той се обърна странично и я погледна.
— Защо се интересуваш?
Защото усещаше някаква особена връзка между двамата, която не можеше да разбере. Ваден представляваше заплаха, но Уеър не даваше да се говори лошо за него.
— Съвсем разбираемо е, че искам да зная всичко за човека, за когото казваш, че е възможно да ме унищожи, нали?
— Само ако няма друг изход — побърза да обясни той.
Ето пак. Той просто защищаваше Ваден.
— Бил ли е твой другар?
Уеър се загледа в планините.
— Бяхме нещо повече от приятели? В храма той бе мой брат.
— Като е така, защо тогава не ти е помогнал, когато си бягал?
— По това време изпълняваше мисия в Италия.
— А щеше ли да те подкрепи?
— Не зная. Никога не съм знаел какво точно смята да прави Ваден. Може би щеше да застане на моя страна. Той е човек, подвластен едновременно на импулсивността си и на пресметливостта. Сложна личност.
Невероятно, но в тона му нямаше и следа на порицание.
— Знам само, че да си верен не е сложно. Напротив!
— Не ги разбираш тези неща.
— Точно така — не мога да разбера онези приятели, които, да има как, се посичат един друг.
— Съществуват и по-висши отношения на лоялност. За Ваден орденът бе всичко. Често дори съм го поднасял на тази тема.