— А той сърдеше ли се?
Уеър поклати глава.
— Но вярваше в братството. То му бе извънредно необходимо.
— Защо?
— Не знам точно, вероятно, защото нямаше други корени. Може да е бил незаконороден.
— Нима не ти е известна истината за неговото рождение?
— Не е говорил по този въпрос. — Уеър леко докосна рамото й с устни. — А след приемането му в ордена Великият магистър забрани да питаме за тези неща. Той бе просто Ваден от Никъде.
— Странно.
— Да, още повече, че законният произход, както и принадлежността към рицарското съсловие представляваха две от условията за встъпване в ордена. Мисля, че Ваден не удовлетворяваше нито едното, нито другото.
— Пълна безсмислица. Защо тогава са го приели?
Той вдигна рамене.
— Нямам представа. Беше голям воин. Може би са искали да си осигурят десницата му.
— Не си ли изпитвал любопитство? И не ми казвай, че и любопитството е било забранено. Не мога да си представя, че си се поколебал да нарушиш правилата на ордена.
— Всеки от нас си имаше своите причини да стане тамплиер. Да го питаш за подобни неща би било крайно нетактично.
Тя не прие обяснението му.
— Щом като е бил твой приятел, естествено е да знае мотивите ти.
Лицето му стана неприветливо.
— Ако човек сподели някои тайни с друг, се нанасят вреди, които после не можеш да поправиш. — Нямаше предвид Ваден, а онова, което бе съзрял в Храма. — Никоя тайна не оправдава онова, което се случи в Джеда — продължи Уеър.
— Орденът е на друго мнение. А ти, ти какво мислиш по въпроса?
Той сведе глава и духна в ухото й.
— Мисля, че имаш божествени гърди и най-красивите коси, които съм виждал. Когато играхме шах, наблюдавах сиянието им на фона на огъня и се запитах как ли ще се почувствам, ако ги докосна. Така в мен възникна желанието да ги увия около тялото си и да се удавя в теб.
Отбягваше отговора на нейния въпрос и се опитваше да й отвлече вниманието.
— И така, какво мислиш ти? — повтори тя.
— Не сега. — Той притисна глава към рамото й. — Моля те. — Гласът му прозвуча глухо. — Понякога ми се струва, че се задушавам от техните тайни. Когато открих какво крият пещерите, първо ме заизмъчваха угризения на съвестта, а след това ме обзе гняв. Та нали бяха мои братя, семейството ми. Защо не ми се довериха? Аз никога не бих издал…
Той вдигна поглед и тя се изплаши от страдалческото му изражение.
— Не съм глупак. Естествено, знаех какво ме очаква, ако стана предател. Защо, защо не проявиха доверие към мен?
Болката и отчаянието явно бяха по-силни от гнева. Той бе загубил семейството си и в ордена бе намерил ново. Бил му е безгранично предан и въпреки това са го отхвърлили.
— Защото са заслепени глупци. — Теа го привлече към себе си и го прегърна с цялата искреност на чувството си. — Не бива да мислиш за тях.
Той замълча за миг, след което се изсмя тихо.
— Правя каквото мога, но ми е трудно. — Той седна на земята и й пооправи роклята. — Все пак те уверявам, че когато съм с теб, изобщо не се и сещам за ордена. Да идем в стаята ми. Ще се изкъпем и после цял ден ще мислим единствено един за друг.
— Да, чак сега искаш да идеш в стаята си, нали? — Тя напъха ръце в ръкавите и се опита да приглади косите си. Нямаше смисъл отново да ги сплита. Останеха ли двамата сами, Уеър бездруго щеше отново да ги разплете, освен това изобщо не се притесняваше, че могат да я видят несресана. По всяка вероятност цялата крепост вече бе наясно, че е любима на Уеър — през последните дни бе ставала от леглото му единствено за да се изкъпе и нахрани. Тревожеше я само какво ще каже Ясмин. Вярно, че Таса вече нямаше нужда от онази сигурност, на която се радваше като любовница на Уеър, но Ясмин, бдеше ревностно над дъщеря си и щеше да погледне на Теа като на заплаха. Е, по-късно щеше да мисли за Ясмин. В този миг за нея най-важно бе усещането за щастие и удовлетворение.
— Ако не се беше въргалял с мен по земята, нямаше да се нуждая чак толкова от изкъпване — обърна се тя към Уеър.
Той обаче щеше във всички случаи да разпореди да стоплят вода, тъй като бе човек, фанатично поддържащ личната си хигиена.
Вероятно си спомня за своите гащи от овча кожа.
Тези думи изплуваха неочаквано в паметта й. Почти бе забравила насмешливата забележка на Кадар от вечерта, когато пристигна в Дундрагон.
— Гащи от овча кожа.
— Какво?
— Кадар ми бе споменал, че стремежът ти към чистота се дължи на гащите от овча кожа. Какво точно е имал предвид?
Лицето на Уеър се изкриви в гримаса.
— За да насърчават целомъдрието си, тамплиерите са длъжни да носят два ката гащи от овча кожа, които не събуват никога.