— И в банята ли?
— Беше ни забранено да се къпем.
Теа запремига изненадана.
— Е, предполагам, че това предписание наистина ви е насърчавало да спазвате обета за целомъдрие. Не се учудвам, че си се чувствал толкова привързан към братята. Защото ми е трудно да си представя, че друг човек е бил в състояние да понесе вонята ти.
— Свиква се. — Той смръщи чело. — Не ми се приказва повече. Ще дойдеш ли?
— Може би все още не искам да си лягам. Дърветата имат нужда от грижите ми.
— Аз се нуждая от грижите ти — повече отколкото тези дървета. — Пое ръката й и я положи върху себе си. — Не е ли така?
Тя пое дълбоко въздух в мига, в който усети неотстъпчивата му, твърда мъжественост. Не след дълго той отново щеше да е в нея. Обладан от необуздана възбуда, той щеше да впие устните си в нейните. Жар пропълзя из цялото й тяло — готова бе за сливането си с него.
— Вие отдавате извънредно голямо значение на плътската любов, Уеър от Дундрагон. Никога ли не се насищате?
— Не — отговори той с хрипкав глас. — Не и с теб. В мига, в който престана да те виждам, те пожелавам отново. — Той стана на крака, изправи и нея. — Идваш ли?
Това опиянение трябваше все пак да приключи някой ден. Не си бе представяла никога, че любовта с един мъж е в състояние да предизвика треска, която не се лекува с нищо. Желаеше да го докосва, да го гали, дори и когато ги разделяше цяла стая разстояние. Улавяше се как съсредоточено наблюдава менящото се изражение на лицето му и как самата тя тръпнещо очаква мига, в който той ще посегне към нея. Упрекна го шеговито, че отдава голямо значение на плътското желание, но и самата тя бе преизпълнена със същото.
Прегърна я здраво с голямата си ръка като владетел на нещо драгоценно, а палецът му я галеше по китката.
— Идваш ли?
Отново я завладя познатото усещане — сякаш започна да се разтапя, всичко се изопна и непоносима жега я остави без дъх. Приготви се набързо.
— Идвам. — И докато прекосяваха поляната, тя прошепна нетърпеливо: — Хайде, по-бързо.
— Господарю, простете, че ви безпокоя, но се приближават ездачи. — Абдул гледаше неподвижно някъде нагоре.
Теа седна в леглото и сърцето й запрескача уплашено. Ездачи! Може би тамплиери!
Уеър скочи на крака и бързо се облече.
— Колко са?
— Двама. — В погледа на Абдул не се долавяше тревога. — Според нас не са повече от двама. Все пак в тъмнината може да са се скрили и други. Някъде на пътя, по-далеч оттук.
— Бързо се обличай — подхвърли Уеър през рамо. — Веднага. — После излезе от стаята.
Без да губи време, Теа само за минути се напъха в дрехите си и изтича на двора.
Олекна й на сърцето при вида на сваления подвижен мост — ясен знак, че приближаващите не са врагове.
В този миг, гордо изправен на коня, Кадар навлезе в крепостта.
Погледът й се спря на малката фигурка зад него.
Селена. Макар и облечена като арабче, това бе Селена.
— Теа! — Селена се плъзна от седлото и се завтече като виелица към нея. Чалмата се свлече от главата й и червената й коса се разстла върху гърба — този неволен жест събуди в Теа спомена за сбогуването им пред стените на Константинопол. — Тук съм!
— Да, виждам те. — Просто не бе в състояние да пусне сестра си от прегръдките си. Селена. Свободна. Най-сетне в безопасност. Най-сетне заедно. — Виждам… че си ти.
— Само недей да лееш сълзи, моля те. — Селена се отдръпна от нея и я изгледа строго и продължително. — Не понасям сълзи. И недей да оглупяваш така… нали всичко вече е наред?
— Знам, знам. — Теа избърса страните си. — Виждаш ли, вече не плача. — Прегърнаха се отново и тя се отдръпна от малката. — Казвай сега, как се чувстваш?
— По-добре от мен — отговори Кадар вместо нея и скочи от коня. — Сестричката ти е доста специално и своенравно същественце.
— Добре съм — прекъсна го Селена, без да му обръща внимание. — Всъщност защо да съм зле?
— Николас разбра ли, че си ми помогнала да избягам?
— Разбира се, че не. — Тя погледна надолу по наметалото си и избърза с ръка някаква песъчинка. — Съвсем в твой стил — да се вълнуваш без нужда. Не аз се изложих на опасност, а ти. Но все пак и аз съм се притеснявала за теб, нали? — Тя изгледа Теа изпитателно. — Както виждам, било е напълно излишно. В теб има нещо… ти сякаш си разцъфтяла.
— Защо се забавихте толкова? — попита Уеър приятеля си. — Някакви проблеми с Николас ли се появиха?
— Не повече от очакваното — отвърна Кадар. — Но когато се споразумяхме за цената, Селена реши, че не е за продан, и изчезна яко дим. Цели три седмици я издирвах в онзи гигантски град.
— Вината е единствено ваша — защити се Селена. — Ако ми бяхте разказали за плана на Теа, всичко щеше да е наред.