— Исках да ти съобщя истината в мига, в който напуснехме дома на Николас. Щеше да е доста рисковано, ако те бях осведомил предварително. Откъде можех да знам дали умееш да пазиш тайна?
— Да не ми е изпила кукувица ума — да издам тайна, която ми носи свободата?
— Не, разбира се, но ти си дете. — Лицето на Кадар се разкриви в гримаса. — Поне аз те смятах за такова. Трябваше да обърна по-голямо внимание на предупреждението на Теа. — Той вдигна ръка, забелязвайки, че тя се кани да го прекъсне. — Е, добре де, попречи ми не незрялата ти възраст, а онази мегера, която подслушваше всяка моя дума.
— Нима цели три седмици е кръстосвала сам-самичка из улиците на Константинопол? — възкликна Теа ужасена. — Какво ли не е могло да й се случи…
— Вероятно и ти я познаваш толкова малко, колкото и аз — прекъсна я Кадар. — Най-накрая я открих на големия пазар при някакво семейство бедуини, които я учеха как се правят звънчета за камили. Ако бе останала още един месец, щеше да започне да командва клетите люде така, както се опита да стори и с мен по време на това изнурително пътешествие.
Независимо от насмешливия му тон Теа долови в думите на Кадар отсянка на собственическа гордост.
— Я не изглупявайте — завъзразява Селена. — За тази цел нямаше да ми стигне и половин година. Жената се държеше наистина разумно, но дъртият бе доста дръпнат. — Тя се обърна отново към Теа. — А като ми каза, че ти го изпращаш, се наложи аз пък да го изпратя обратно при Николас. За коприна, разбира се.
— Коприна ли? — попита Уеър.
Селена се взря продължително в него.
— Предполагам, че сте лорд Уеър, нали? Кадар ми е разказвал много за вас.
— Вярвам ви — отвърна Уеър сухо. — За каква коприна говорите?
— Е, при положение, че Кадар явно разполагаше с достатъчно средства, за да ме купи, реших, че сигурно му е останало нещичко, още повече, че успя да отбие и от моята цена.
Кадар благодари с лек поклон.
Селена вдигна нетърпеливо ръка.
— Той обаче тръгна, без да възползва от обстоятелствата. Теа, известно време не ще можем да тъчем наш си плат, а и коприната на Николас е най-добрата на света. Помислих си, че ако я избродираме и продадем, с печалбата ще си отворим собствена тъкачница, нали?
— Боже милостиви — изтръгна се от устните на Теа, чиято възбуда нарастваше от миг на миг. Самата тя не бе мислила за нищо друго, освен за спасението на Селена. — Колко топа сте взели?
— Дванадесет — навъси се Кадар. — Тя ме превърна в просяк.
— Но тъй като става въпрос за мои пари, следва да се каже, че мен е превърнала на просяк, а не теб — поправи го Уеър.
Теа не го слушаше. Дванадесет топа! Не можеше да повярва на ушите си.
— Ще съумея да ти върна парите. Бродериите ми ще достигнат цена, много по-висока от тази на самата коприна.
— Кадар нае кола, която идната седмица ще докара плата, но аз все пак взех със себе си една дължина бяла коприна — обади се Селена. — Можем да започваме веднага.
— Не. — Самата Теа бе готова да започне незабавно — до този миг не бе забелязала, колко й липсва работата. — Утре. По светло.
Кадар се позасмя, без да отделя поглед от грейналото личице на Селена.
— И тъй като всичко вече се подреди както го искаше, смея да предложа да се оттеглиш и да поспиш. В противен случай утре ще бъдеш в същото отвратително настроение, в което бе и днес.
— Не съм била в отвратително настроение. Е, може би мъничко. Теа, този човек се гласеше да ме качи върху муле!
— Както подобава на жени и деца — обади се Кадар. — В момента представляваш второто, а в първото ще се превърнеш след време.
— Без всякакво съмнение мъжете качват жените на мулета, за да ги гледат отвисоко, възседнали своите коне. — Селена се прозя. — Колко съм уморена! Ездата от Акко до тук продължи доста.
— Ела. — Теа прегърна Селена и я поведе към стълбите. — Днес ще спиш при мен, а утре ще ти приготвим самостоятелна стая.
— Самостоятелна стая! — Селена вдигна поглед към огромния замък и за миг безгрижието й я напусна. — Много по-различно е от къщата на Николас.
— Както е по-различно и от пазара, на който те открих — достигна до тях гласът на Кадар иззад гърбовете им. — Трябва обаче да обещаеш, че тук няма да си въртиш твоите игрички, ясно ли е? Уеър никак не ги обича тези неща.
Временната неувереност на Селена отлетя.
— С Теа ще останем тук за твърде кратко време и не ще променим кой знае какво.
Браво на Кадар, помисли си Теа. Подкачи я и по този начин й помогна да преодолее краткия миг на несигурност, и то без да засегне гордостта и. Явно я бе опознал по време на пътуването.