Селена се спря на най-горното стъпало и се обърна.
— Лорд Уеър, трябва да ви благодаря за грижите, проявени към сестра ми.
Строгата официалност в думите на детето накара Теа да се усмихне. Сякаш Селена бе по-възрастната от двете. Бе се променила след раздялата им. Биеше на очи самоувереността й и натрупаният житейски опит — резултат от необходимостта да се справя сама с трудностите.
Уеър сподави усмивката си и кимна също толкова сериозно.
— Благодаря ви също, че Кадар ме доведе при сестра ми. Извънредно сме ви задължени.
— Някой път ще си поискам дълга — увери я Уеър. — Но засега… добре дошли в Дундрагон!
Селена заподскача към портала.
Теа понечи да я последва.
— Теа — дочу тя гласа на Уеър.
Закова се на място. Идването на Селена я зарадва тъй много, че направо забрави за съществуването на техния домакин. Дали щеше да прояви търпение? Тя го погледна. Изражението на лицето му бе непроницаемо, но тя съзнаваше, че желае да й внуши някаква мисъл.
Тя прокара език по устните си.
— Сега всичко е по-различно. — Настъпил бе краят на безметежната идилия и животът продължаваше своя ход. Макар и да съзнаваше, че пристигането на Селена ще ускори отпътуването им от Дундрагон, тя от много време се стараеше да пропъди тази мисъл от ума си.
Той посрещна погледа й.
— Да, така е. Приятна почивка, Теа.
— Лека нощ — прошепна тя и побягна към вътрешността на замъка.
— Двете много си приличат. — Уеър проследи Теа с поглед, докато тя се опитваше да настигне сестра си. Селена бе тук — сякаш се разтвори нова врата и Теа изчезна през нея. Небеса, колко го заболя! — Тя е като Теа.
Кадар поклати глава.
— Селена не прилича никому. Тя е наполовина мъдра жена, наполовина немирно джудже, домашен дух, а като цяло е събрала в себе си цялата решителност на света. Да я задържиш в някакви рамки е като да повториш някой от Херкулесовите подвизи. Има добро сърце, но не желае никой да го забележи. Теа е значително по-мек характер.
Теа също се бореше за правото си да ме лиши с доверието и благосклонността си, помисли си Уеър. Дори и когато реши да го допусне до себе си, тогава тя пак си остана недружелюбна. Спомни си нощта, в която оповести, че той й е приятел, независимо дали решението й му харесва или не.
— Грешиш, те са истински сестри.
Кадар се загледа в него удивен.
— Изглежда си много сигурен в преценките си. Опозна ли Теа по-отблизо?
— Сякаш можеше да стане нещо друго — отвърна Уеър с въздишка. — Нали самият ти си ме поверил на грижите й.
Кадар се усмихна.
— М-да, човек никога не знае дали подобни начинания ще се увенчаят с успех, нали?
Уеър смени темата на разговора.
— Какво ново в Акко?
— Нищо особено. Незначителни сблъсъци между Саладин и кръстоносците. Тук имало ли е някакви трудности?
— Да, дойде Ваден. — Той се заизкачва по стъпалата. — Не зная още колко Теа може да остане в Дундрагон без опасност за живота й. Сега обаче всичко се промени. Може да се наложи да търсим ново убежище и за двете.
— Дамаск? Мечтаят да идат там. Град, който се владее от Саладин, ще им осигури по-голяма безопасност, отколкото град под християнска власт.
Уеър погледна през рамо към третия връх.
— Не и в Дамаск!
— Гладна ли си? Вечеряла ли си? — попита Теа, докато двете със Селена прекосяваха залата по посока на стълбите.
— Да. Бях толкова развълнувана, че не можех и да помисля за почивка, но Кадар настоя да спрем по залез-слънце и да сложим нещо в устата. — Тя смръщи чело. — Голям инат е този Кадар.
А нима и Селена не бе такава? Теа реши да си спести коментара — достатъчно бе да си представи битките, които са се водели между двамата по време на пътуването.
— Да, но пък е много мил.
— Само когато поиска — призна Селена под натиска на фактите. — Но е като лорд Уеър. И с двамата не знаеш точно как да се държиш.
— Ти току-що се запозна с лорд Уеър. Нима можеш толкова бързо да оцениш неговия нрав?
Селена вдигна рамене.
— Само слепецът няма да забележи непроницаемостта. Мракът в Кадар не се долавя тъй ясно, но може би пък е по-дълбок, тъй като е скрит. — Замълча за миг, а после продължи с любопитство в гласа:
— Едва-що пристигнахме в Акко, и внезапно Кадар стана по-предпазлив от всякога. Застрашава ли ни нещо на това място?
— Нищо ли не ти е казал?
— Обеща по-късно да ми обясни. — Тя направи гримаса. — Мисля, че искаше да ми спести тревогите по време на пътуването. Сякаш човек може да се почувства облекчен, ако не познава опасността, която го дебне. Кадар е по-умен от повечето хора, но понякога и той разсъждава твърде мъжки.