— Грешка, достойна за съжаление — съгласи се Теа. — Значи, все пак признаваш, че е умен, така ли?
— На пазара бях се скрила в най-отдалеченото ъгълче и все пак ме откри. Промъкнал се незабележимо и ми постави клопка. — В гласа на Селена прозвуча същият нюанс на гордост, който Теа долови и в думите на Кадар. — Да, Кадар е умник. — После се понамръщи. — Независимо, че постоянно иска да стане неговото.
— Е, сега вече си при мен и няма от какво да се тревожиш. — Теа се отправи нагоре по стълбите. — Скоро ще отпътуваме оттук.
— Ако трябва да съм честна, той не е неприятен като спътник… когато не ме командва — призна Селена, която я следваше по петите. — А освен това ми обеща да ми покаже соколите си. Хубави ли са?
— Да, макар че все още не съм ги виждала да летят.
— Как можеш тогава да ги оцениш? Аз бих го накарала да…
— Е, имаше по-важни неща за решаване — прекъсна я Теа. — Впрочем по-добре го помоли, не му заповядвай какво да прави.
Селена кимна.
— И аз съм забелязала същото. — Внезапно отново подхвана предната тема. — Каква опасност ни дебне тук?
— Лорд Уеър има могъщи врагове. Но утре ще ти обясня всичко по-подробно. Сега се нуждаеш от почивка.
За голямо учудване на Теа Селена не възрази.
— Мръсна съм и мириша на кон — отвърна тя, прозявайки се. — Едва ли на човек ще му е особено приятно да спи до мен.
— Е, понася се. — Теа спря на горния край на стълбището и прегърна сестра си. — Сега, когато си тук, на сигурно място, мога да понеса всичко. Казах ли ти вече колко ми липсваше?
— Да. — Селена се подсмихна дяволито. — Макар че изглеждаш страшно заета.
Теа почувства как страните й пламват, досети се с какво бе заета само допреди час. Нима Селена искаше да каже, че…
— В тази чужда страна си успяла да откриеш приятели и дори черничеви листа, с които да храним нашите буби. Кадар спомена, че лорд Уеър е намерил горичка с любимите ни дървета.
Разбира се, това е имала предвид, реши Теа. Вярно, че детето бе извънредно схватливо, но все пак никога нямаше да свърже сестра си с любовни игри като одевешните.
— Да, засадихме пет дръвчета зад замъка. Лорд Уеър е намислил да подхване търговия с коприна. Обещах да му покажа как се използва шумата.
— Развиват ли се добре?
— Мисля, че ще издържат.
— В такъв случай можем скоро да тръгваме. Но тъй като ти е сторил добро, разбирам, че си длъжна да му се отплатиш.
Бузите на Теа пламнаха още по-силно. Не, не му бе дала всичко, от което той се нуждаеше — имаше тялото й, но не и дете.
Селена кимна доволно.
— Ако дърветата се прихванат добре, няма да има нужда да оставаш повече.
— Не, няма да е нужно… — Тази мисъл бе придружена от дълбока, пронизваща болка. Бе съобщила на Уеър, че всичко е вече по-различно и той се съгласи с нея. Следователно бе длъжна да го забрави. Двете със Селена щяха да преследват целта си и да заживеят собствен живот. Щяха да са свободни и да работят онова, което обичаха. Цял живот се бе стремяла към тази цел и когато тя се осъществеше, щеше да бъде най-щастливият човек на земята.
— Какво има? — Селена не я изпускаше от очи.
— Нищо. — Прегърна сестра си и двете продължиха пътя си. — Човек свиква с дадено място, а лорд Уеър ме прие много радушно.
— Не ми се струва кой знае колко добродушен, но в края на краищата често хората не изглеждат такива, каквито може би са.
Уеър правеше впечатление на грубоват мъж, непреклонен и мрачен, такъв изглеждаше и в очите на Селена. Заедно с това обаче бе щедър, умен, истински закрилник.
— Може да бъде много грижовен.
— Харесваш го, нали?
— Сприятелихме се. — Нямаше в никакъв случай да отбегне този въпрос. Той заслужаваше нейната искреност. — Харесвам го много.
— Сигурно ще може да ни посещава в Дамаск.
— Не, изключено е. — След като напуснеха Дундрагон, тя бе длъжна да пререже връвта, която бе оплела и двамата. В Дундрагон Уеър бе на сигурно място и тя нямаше да допусне заради нея да се изложи на опасност. Макар че болката в душата й с всеки изминал миг ставаше все по-силна, все по-осезаема. Трябваше по-рано да осъзнае, че са изправени пред големи трудности. Не биваше да се сближава дотолкова с него. Защото им оставаше един-единствен изход — да се разделят.
— Отворила съм прозорците и съм проветрила стаята. — Ясмин се приближи към тях. — Тук ли ще спите днес?
— Да. — Теа посочи момичето. — Сестра ми Селена. Ясмин ми помогна много за дръвчетата.
Слугинята кимна.
— Добре, че е тук. Кога тръгвате за Дамаск?
Както Селена, така и Ясмин държеше да напуснат Дундрагон колкото се може по-бързо.