Когато Кадар пристъпи в залата, Уеър бе застанал до прозореца и гледаше неподвижно навън.
— Вкара ли Теа в леглото си? — попита Кадар без предисловие.
Уеър го погледна бегло и пак се взря навън.
— Тя ли каза това?
— Не с думи, но държането й… И така, вярно ли е?
Уеър се обърна към него.
— Ти какво си очаквал? Познаваш ме, нали? Ти си този, който е поискал от нея да ми прави компания.
— Да, но не съм казал да се превръща в една от твоите курви.
— Тя не е курва. И не желая да… — Той не продължи. — Да, случи се. Няма да я моля повече да се завърне при мен.
— А ако е заченала?
— В такъв случай ще сторя всичко възможно да се погрижа за безопасността на детето. — Уеър го погледна мрачно. — Нима ме смяташ за безотговорен човек, който няма да помисли за тези неща?
— А ако тя не разреши да я закриляш?
— Няма да има друг избор.
Кадар поклати глава.
— Силните личности намират изход. — Замълча за миг. — Още не си й казал, че за нея Дамаск е клопка.
— По-нататък ще намеря начин да й го обясня.
— Но тя няма да се откаже. Смята, че ще успее да се укрие.
— Не и от Ваден! За да се спаси от него, се нуждае от четири стени и армия. Но дори и тези предпазни мерки може да не стигнат.
— Четири стени и армия — повтори Кадар. — Не звучи никак обнадеждаващо. Съвсем неотдавна Теа се е измъкнала от затвор. Не би понесла втори такъв. — Той изгледа Уеър с присвити очи и подсвирна. — Да, този път нещата са сериозни, а?
— Тя трябва да остане жива!
— Значи затова си докарал дърветата. Изградил си й гнездене. Уютно, безопасно гнездене, заградено с каменен зид. Правиш какво ли не, за да остане тук. Затова значи се наложи да доведа и Селена. Нали и тя трябва да открие своя малък свят на това място.
— А защо не? Тук ще се чувства отлично.
— А ако не иска да остане?
Уеър пресрещна погледа му.
— Може пък да прояви разбиране!
— Господи Боже — възкликна Кадар и поклати смаян глава. — Подценявал съм те, приятелю мой. Не съм допускал, че си способен на такива изтънчени интриги.
— Никога вече кръвта на невинни не бива да опетни ръцете ми.
— Затова ще се опиташ да защитиш малката си империя. — Кадар наклони глава. — И мен ли искаше да заключиш в крепостта си?
Уеър не отговори.
Кадар се изсмя на глас.
— Да, както виждам, искал си! Просто не ми го побира главата.
— Не съм глупак. Или ти сам щеше да ме напуснеш, или… — Той вдигна рамене. — Абдул ще отдели четирима души да те охраняват.
— Значи ме заграждаш не само с каменни зидове, а ме поставяш и зад стена от стражи, така ли?
— Само докато успея да те убедя, че животът в някоя далечна страна ще бъде по-безопасен за теб.
— Да, но там няма да е тъй интересен. Например не ще мога да наблюдавам как се опитваш да държиш в шах Теа тук, в Дундрагон.
— Съжалявам, но трябва да те разочаровам. Теа не може да остане тук. Ваден знае за съществуването й и не е изключено вече да е докладвал на Великия магистър. Случи ли ми се нещо, веднага ще обсади крепостта и няма да има кой да я защищава. Трябва да открия място, където Теа ще бъде в безопасност.
— Тя ще предпочете сама да си избере убежището и сама да се изправи пред опасността. — Непреклонното изражение на Уеър го накара да въздъхне. — Май не успях да те убедя.
— След колко време ще пристигне коприната?
— Вероятно до следващата сряда. — Кадар кимна в знак, че разбира смисъла на въпроса. — Питаш се колко ли време ти е необходимо да намериш безопасно убежище, така ли? Е, да кажем един месец. — Той се усмихна насмешливо. — Тя се гласи да ти се отплати за проявената към нея добрина, като ти извезе бойно знаме. Макар че някой ден може да ти го увие около врата и да те удуши.
— Един месец…
— Любопитен съм как ще й намериш скривалище в тази страна, след като и за себе си не можеш откри такова.
— Да, не е проста работа — съгласи се Уеър. — Но ще намеря.
— А като го издириш, ще се наложи да придумаш Теа да отиде там. — Той се обърна. — Да ти кажа честно, целият този разговор за различните видове затвори ме потиска и затова ще взема да ида на кулата да видя какво правят соколчетата ми. Дори се изкушавам точно днес да пусна Елеонор на свобода.
— Да, но ти си я дресирал толкова добре, че каквото и да се случи, тя винаги ще се върне при теб.
— О, не се знае. Но поне ще съм доволен, че съм опитал.
— Теа не е Елеонор — изрече Уеър.
— Това предупреждение ли е?
— Спомни си за Джеда. Ако Теа загине, вината ще е твоя. Така и ти ще си имаш своята Джеда. А и постоянните кошмари, които ще те навестяват след това, няма да са ти никак приятни.