Усмивката на Кадар угасна.
— Убедителен довод. Може би все пак ще изчакам какво ще излезе от търсенето на сигурно убежище.
Уеър се усмихна горчиво.
— Така си и мислех. Да имаш добро сърце е хубаво нещо, но все някой път настъпва мигът, в който човек прави равносметка и се принуждава да се подчини на съдбата. Защото всичко на този свят си има цена.
— И тази цена трябва да я плати Теа, така ли?
Уеър отново се загледа през прозореца.
— Няма да е само тя.
Глава десета
Бисерна и чудно хубава, коприната заискри на гергефа.
Теа обичаше мига на предвкусваното щастие, мига преди да започне работа. Не след дълго фонът щеше да засияе в пъстри бодове. Нейните бодове, нейната рисунка. Обърна се колебливо, седна на масата и посегна към перото.
Но какъв да бъде мотивът?
Притвори очи и се опита да прогони всичко от съзнанието си… всичко, освен образа на Уеър. Мисли за Уеър!
Откъм дърветата под прозореца й долетя чуруликане на птички и тихото шумолене на вятъра.
Или бе шепот?
Все още не. Рано бе.
Уеър. Бойният стяг на Уеър.
Отвори отново очи и започна да рисува. Първо бавно, а след това все по-бързо и по-бързо. И никакви съмнения вече. Никакви колебания. Не след дълго перото се задвижи целенасочено и уверено. Образът пред вътрешния й взор просия с прозрачна чистота и всеки детайл заживя свой живот.
Просветление, несрещано до този миг…
— Трябва да се храните — достигна до нея гласът на Ясмин.
— После. — Теа прокара златния конец през коприната.
— Не, сега. Цял ден нищо не сте сложили в уста. — Добрата Ясмин затвори вратата. — Последните дни да ви се събират едва няколко хапки. Ще се разболеете.
— Не, няма.
— Селена ми каза също, че не спите.
— Разбира се, че спя. — Щеше й се Ясмин да напусне стаята. Колко красиво се открояваше златото върху бледия цвят на коприната! С всеки следващ бод удовлетворението в душата й нарастваше. И радостта от постигнатото!
— Да, но недостатъчно. — Ясмин пристъпи към нея и се спря пред гергефа. — Има ли смисъл да се изучава това изкуство, след като човек направо може да си загуби разсъдъка с него.
— Моят разсъдък си е съвсем наред и аз в момента работя.
Последва презрително изпръхтяване.
— Да, и то денонощно.
— Трябва да свърша бързо знамето — Дамаск няма да ни чака.
— Никога няма да го свършите, защото преди това ще ослепеете от това лошо осветление.
Но дори и светлината на свещите не бе в състояние да влоши качеството на работата. Всяка сутрин Теа преценяваше извършеното предната нощ и стигаше до извода, че всеки бод е съвършен.
Тя отново се приведе напред и прокара иглата през коприната.
— Изобщо не слушате какво ви говоря — протестира Ясмин.
— Остави подноса тук. Мога да ям и по-късно.
Изобщо не чу кога Ясмин излезе от стаята. Още един бод — поредният порив на щастливото творческо вдъхновение.
Иглата летеше, гербът растеше и заживяваше свой живот.
— Теа? — зашепна Селена. — Моля те, върви да спиш.
— Още не.
Селена приседна неодобрително на пода до столчето на сестра си.
— Колко ще се радвам, когато свършиш най-сетне. Никога не съм те виждала в такова състояние.
— Искам да стане красиво. Трябва да стане красиво.
— Лорд Уеър сигурно не иска да се изтезаваш така заради него.
Да се изтезава ли? Идваше й да се разсмее при тази мисъл. Работата й по знамето нямаше нищо общо с изтезание. Бе по-скоро като някакъв сън, и на този сън, чрез своя труд, тя предаваше жизненост и значимост.
— Лорд Уеър не е ли в Дундрагон?
— Двамата с Кадар заминаха преди четири дни — съобщи малката.
— И къде?
— Не знам. Кадар обаче каза, че ще се върнат до две седмици.
Добре, това нямаше никакво значение. Важни бяха единствено сложният модел и точността на изпълнението. Не, всъщност се заблуждаваше. Съществуваше и друго: Уеър не биваше да се излага на опасност.
— Взел ли е Абдул със себе си?
— Не. Съпровожда го многочислен отряд, но Абдул остана тук.
Значи Уеър има охрана и тя можеше отново да се съсредоточи върху знамето.
Селена огледа внимателно избродираната коприна.
— Струва ми се, че скоро ще е готово. Толкова прекрасно нещо не си правила досега.
Теа се съгласи с мнението на сестра си — пред собствените й очи знамето ставаше все по-красиво и необичайно.
— Но някак предизвиква в мен неприятно усещане. Носи в себе си сякаш… скрита сила.
— Отлично. Бойният пряпорец трябва да излъчва сила и вяра.
— Човек просто не може да откъсне погледа си от него!
Теа не отговори.
— Останалите топове коприна, които пристигнаха миналата седмица, все още не са разтоварени. Нали скоро ще отпътуваме и реших, че няма смисъл. Добре ли съм постъпила?
Само още няколко бода и можеше да започне с аленото. Какво ли я попита Селена? Сякаш нещо за коприна и Дамаск.
— Чудесно е, че успяваш да мислиш за всичко…
— Но ти изобщо не ме слушаш. — Селена се изправи с въздишка. — Отново ще се вмъкна под завивката ти. Това е единственият начин да се уверя, че наистина си позволяваш малко сън.
— Дадено.
— А лъвовете в двора на замъка поглъщат дневно цяла армия от гугутки.
— Всичко ще бъде наред.
Селена поклати глава и се отправи към леглото.
— Нищо няма да е наред, докато не приключиш с това знаме.