— Отлично. Бойният пряпорец трябва да излъчва сила и вяра.
— Човек просто не може да откъсне погледа си от него!
Теа не отговори.
— Останалите топове коприна, които пристигнаха миналата седмица, все още не са разтоварени. Нали скоро ще отпътуваме и реших, че няма смисъл. Добре ли съм постъпила?
Само още няколко бода и можеше да започне с аленото. Какво ли я попита Селена? Сякаш нещо за коприна и Дамаск.
— Чудесно е, че успяваш да мислиш за всичко…
— Но ти изобщо не ме слушаш. — Селена се изправи с въздишка. — Отново ще се вмъкна под завивката ти. Това е единственият начин да се уверя, че наистина си позволяваш малко сън.
— Дадено.
— А лъвовете в двора на замъка поглъщат дневно цяла армия от гугутки.
— Всичко ще бъде наред.
Селена поклати глава и се отправи към леглото.
— Нищо няма да е наред, докато не приключиш с това знаме.
Край! Творението бе готово!
Теа се протегна уморено и се взря в знамето. Три седмици изтощителен труд — това не й се бе случвало никога досега.
Истинско великолепие!
Оставаше да обшие още краищата, но същинската работа бе свършена. Аленото и златото от копринения фон буквално я бодяха в очите, бе прикована от ярките, ослепителни багри.
За миг и в нея пропълзя неясно неприятно усещане. Селена имаше право. В изображението се таеше някаква неукротима сила.
Но не излъчваше ли всяко художествено произведение такава мощ?
Не бе в състояние да отдели поглед от този къс коприна!
Изправи се и се приведе напред, за да прогони вцепенението от костите си. Почувства в себе си странна празнота — сякаш е изложила на показ всичко, що е вътре в нея.
Знаеше, че силата й ще се възвърне, след като отпочине. Предпазливо отдели знамето от гергефа и го сгъна. След като се събуди, щеше да обшие краищата му и да го връчи на Уеър.
Селена не бе споменала дали се е завърнал или не. Може би все още го нямаше. От няколко седмици тази стая бе нейният свят. Дори и Саладин да бе превзел крепостта, тя нямаше да забележи нищо. Като си отпочине, непременно ще попита Селена…
Съблече си дрехите, докато прекосяваше стаята. Селена се бе излегнала напряко през цялото легло.
— Отмести се малко встрани — пошепна Теа и леко я побутна.
Селена отвори в просъница очи.
— Готово ли е вече?
Теа кимна и се вмъкна под завивката.
— Остана обшиването.
— Ще го направя вместо теб.
— Не, благодаря ти! Трябва сама да свърша цялата работа. — Клепките й натежаха, сякаш някой бе налял олово върху тях. — Утре обаче… аз ще…
Селена я прегърна и се сгуши в нея.
— Доволна съм, че най-сетне приключи — прошепна тя.
Да, делото се увенча с успех!
— Искаш незабавно да дадеш ход на нещата, така ли? — попита Кадар в мига, в който спуснаха подвижния мост.
Уеър кимна.
— Няма никакъв смисъл да се чака. Колкото по-дълго остане тук, толкова по-голяма ще е и опасността за нея. Не можем да предвидим кога Великият магистър ще ни нападне.
— Не ми харесва тази работа — рече Кадар. — Някак си прилича на удар в гърба.
Нима Кадар си мислеше, че той не чувства нещата по същия начин?
— Като е така, намери друго решение да опазим живота й. Аз лично не се досещам за нищо по-добро.
— Ще те намрази.
Уеър кимна и подкара коня си по моста.
На двора ги пресрещна Селена — тъничка, малка, но готова за бой като воините в отряда зад него.
— Радвам се, че ви виждам — възкликна тя. — Защо не се върнахте по-рано?
— Къде е сестра ти?
— Спи. От четири дни. Събужда се само за да се нахрани и отново заспива.
Уеър смръщи вежди.
— Да не е болна?
Селена поклати глава.
— Просто е изтощена до край. Държеше знамето да е готово, преди да тръгнем. — После се обърна към Кадар. — Соколите ви се чувстват отлично. Струва ми се дори, че ме обичат повече от вас.
Кадар се усмихна широко.
— Изобщо не съм учуден. Вероятно са доловили родството си с теб. Ти притежаваш непокорния нрав на Елеонор, докато аз съм само едно благо и кротко същество.
Селена изръмжа ядовито:
— Няма що, благ и кротък като някоя кобра.
— Ами да, кобрите са мили същества… стига да не ги настъпиш. — Той скочи на земята. — А освен това не е никак красиво от твоя страна да ме сравняваш със змия. Смятам, че лъв е къде, къде по-подходящо. Може и леопард.
— Утре поемаме на път — обърна се Уеър към Селена. — Събуди сестра си и й кажи да се приготви.
Личицето на момичето грейна.
— За Дамаск ли? Толкова скоро?
Уеър не отговори пряко.
— Кажи й да опакова всичко.
Селена се затича към замъка с щастлива усмивка на уста.
Уеър се обърна към Кадар: