— Всемогъщи Боже, какво си сторила със себе си? — попита на развиделяване Уеър с груб глас. — Станала си кожа и кости!
— Да, загубила съм част от теглото си — работих много.
— Роклята буквално виси на теб, а и китките ти… — Не се доизказа, а вместо това продължи: — Не искам да чувам повече за подобни глупости, ясно ли е?
— Няма да чуеш. Защото аз ще бъда в Дамаск, а ти тук. Тогава нещата, които правя, няма да те засягат. — Усмихна се насилено. — Както впрочем не те засягат и сега.
— Охо, и как още ме засягат! Нямаше да поискам това знаме, ако бях наясно какви ще бъдат последствията.
— Да, но аз пожелах да го създам, то е благодарността ми към теб.
Просто не можеше да отдели поглед от него — той бе застанал пред нея в пълно бойно снаряжение, висок, смел и мъжествен, със сини очи, искрящи на сиянието на свещта. Това бе воинът, когото съзря в онази първа вечер, воинът, когото сметна за чудовище и изверг. Не биваше да прониква зад тази обвивка. Защото сега раздялата се превръщаше в мъчение.
— Селена ми каза, че си спала непробудно. — Той я загледа втренчено. — Добре ли си… със здравето? Не съм те…
— Месечното ми течение дойде — прекъсна го тя в желанието си да приключи веднаж завинаги с този въпрос. — Не съм заченала.
— Това прави нещата по-прости. — Лицето му си остана безизразно, но вече го познаваше твърде добре и долови неговото разочарование. — По този начин заплахата за теб намалява.
Да, за нея вече не съществуваше възможността чрез детето да вземе със себе си и част от него. Замайването й изчезна в мига, в който го погледна, обзе я желанието да протегне ръка, да го задържи, да го утеши. Милостиви Боже, докога щеше да изпитва към него тази болезнена нежност? Прииска й се между тях да не съществуваше нищо друго, освен плътска страст. Защото страстта трае миг и отлита в небитието, но нежността…
— За какво мислиш? — попита той внезапно.
Теа преглътна мъчително.
— За надеждата си ти да преодолееш всички трудности. Ти беше толкова мил и добър с мен.
— Наистина ли? — Уеър се усмихна ядовито. — Бог ми е свидетел, задоволяваш се с много малко. Обладах тялото ти, изложих живота ти на опасност, а сега ще… — Прекъсна внезапно и рязко се обърна на токове. — Хайде, сестра ти ни чака с Кадар в двора. Разбира се, ако това може да се нарече чакане… Тя търчи във всички посоки, издава разпореждания и урежда нещата, както сметне за добре. Ще рече човек, че вече е възрастна жена.
Теа го последва, доволна, че горчивият миг е отминал.
— Не й е било разрешено да има истинско детство. — Мина покрай него и се спусна по стъпалата към двора. Много от воините държаха в ръце разпалени факли, осветяващи ярко околното пространство. Зад редицата нервно потропващи коне Теа съзря някаква кола.
Ясмин се появи на стълбището и извика на Теа:
— Дойдох да ви пожелая късмет! И добър път!
— Благодаря ти. — Прииска й се да прегърне Ясмин на сбогуване, но се страхуваше, че може да накърни достойнството й. — Запомни ли всичко, което ти показах? Трябва да се упражняваш прилежно.
— Да, нали ви обещах? — Спря за миг. — Нали няма ни забравите?
Теа поклати глава.
— Веднага щом стане възможно, ще пратя да ви извикат. — Поколеба се за миг. — В последно време нямах възможност да разговарям достатъчно с теб. Лорд Уеър… мислех си, че може би няма да одобриш…
Ясмин я прекъсна с рязко движение на ръката.
— Не говорете глупости. Какво ме засяга, че споделяте леглото на лорд Уеър, след като предлагате на Таса по-добър живот? Вие също сте жена, живееща в мъжки свят. Не мога да ви се сърдя, че сте се опитали чрез леглото да постигнете по-голяма власт, нали?
Трябваше да се досетя, че Ясмин гледа на любовта само като на средство за постигане на някаква цел, помисли си Теа с тъга. Собственият й любовен опит не водеше до същото заключеше. Е, може би все пак Ясмин имаше право. И тя, и Уеър имаше какво да спечелят. Той се сближи с нея, защото желаеше дете. Тя пък му се отдаде, за да го задържи в крепостта. Действията и на двамата наистина можеха да се сравнят с хладната пресметливост, присъща на Ясмин и Таса.
Хладна пресметливост ли? Не, в тяхното сливане нямаше нищо хладно. Напротив, те се любеха жарко, бурно — всеки следващ миг се отличаваше от предходния и силата на чувството растеше постоянно. Както и да бе започнало всичко, после нещата се промениха. Но Ясмин едва ли бе в състояние да схване силата на подобно преображение.
— Радвам се, че ме разбираш.
— Та то се разбира от само себе си. Сега лорд Уеър ще ви заведе в Дамаск и ще ви подари много топове копринен плат… което е добре за всички нас. — Още един рязък, грубоват жест с ръката и за Ясмин темата бе приключена. — И да се захванете усърдно за работа, но не чак както през последните седмици. Не бива да се разболявате. Ние можем да почакаме… известно време. — Тя се извърна настрана. — Но не и безкрайно дълго, разбира се!