Марджъри не беше сигурна какви точно бяха чувствата й към мъж, който никога не е бил нещо повече от име върху плик за писмо или подпис върху документ за годеж. Тя щеше да избяга от този капан, както беше избягала и от останалите, както винаги, без намесата на Роуина.
— Обещай ми, че никога повече няма да си вреш носа в чужди писма.
— Заклевам се в гроба на херцога, че никога няма да те смущавам или да ти бъда бреме.
— Никога не си била бреме, бабо.
По късно този ден, чувствайки се ужасно заради безсърдечното отношение на Роуина към лорд Блейк, Марджъри потропа на вратата на къщата на херцога на Кливлънд. Независимо какво беше довело Блейк в Бат, трябваше да му бъде засвидетелствано същото уважение както на всеки благородник.
Икономът отвори вратата.
— Добър ден, лейди Марджъри. Няма ли да влезете?
— Здравей, Сенфорд.
Той я въведе във фоайето. Миризмата на восък се смесваше приятно с уханието на парникови рози. Златист плат украсяваше стените.
— Съжалявам, но Негова милост току-що тръгна за провинцията, милейди.
— Наистина е така, но аз бих желала да видя лорд Блейк.
— О, елате с мен тогава. Негова милост каза, че сте винаги добре дошла.
Докато вървеше след иконома по украсения с портрети коридор, Марджъри не можеше да задуши чувството за вина. Баба й се беше държала чудовищно с лорд Блейк, като се беше придържала към правилото да взема кореспонденцията само на херцози или по-висшестоящи. Но защо? Та тя изгаряше от любопитство да прочете писмата му.
Марджъри беше оформила извинението в съзнанието си. Беше помислила също и за предложение.
— Негова милост тренира с Евърсън — каза слугата. — Ще съобщя за вас.
— Какво тренират?
— Фехтовка, милейди. И съвсем професионално, ако мога да се изразя така.
Марджъри винаги беше оценявала високо гледката на добре владяна шпага, но откакто Боу Неш беше забранил оръжията, интересът на местните хора към този спорт беше изчезнал.
— Може ли да погледам, без да съобщавате за мен?
— Разбира се.
Той я поведе нагоре по едни стъпала. Тя чу дрънченето от удрянето на стомана в стомана. Въведе я в галерия над балната зала. В залата долу масите и столовете бяха наредени до една от стените, а красивите килимчета бяха навити на руло и подпрени на другата стена.
Като се надяваше мъжете да не я забележат, Марджъри застана неподвижна като статуя, но кръвта й бушуваше от вълнението, предизвикано от дуелирането долу.
Лорд Блейк носеше набрана риза от снежнобяла коприна с ръкави, издули се като платна. Панталоните му бяха от черна кожа и бяха толкова впити по него, че трябваше да присвие очи, за да види откъде започваха ботушите му. Смолисточерната му коса беше разпиляна върху раменете. Той измърмори нещо и с едно движение, подхождащо на танцьор, скочи върху масата. Шпагата на Евърсън прониза празното пространство.
— Бяхте по-добър на прескочикобила — каза задъханият Евърсън, с ръкави навити до лактите.
Блейк насочи тънката шпага към носа си, а след това разпери широко ръце в превзет поздрав.
— А ти беше по-добър в четенето на класика.
Като се засмя, Евърсън направи крачка назад и застана отново в своята позиция.
— Бях лишен от вашата конкуренция там, но фехтовката е по-различно нещо. Пазете се, проклет мошеник, или ще отсека къдриците ви, за да заприличате на ирокези. Тогава ще видим колко си пада по вас вашата управителка на пощенската станция.
Като размаха енергично ръка, лорд Блейк парира ударите, след което започна да атакува.
— Ще падне като нищо. Имам големи планове относно нея.
— Няма да е лесно да я вкарате в леглото си като Каролайн Шарп — каза Евърсън през стиснатите си зъби, а после измърмори: — Ще трябва да я откъснете от работата й най-напред.
Блейк скочи върху един стол.
— Марджъри е дама. Ще я вкарам в брачно легло.
После скочи от стола и се приземи леко като котка.
— Перчи се сега, глупак! — той завъртя китката си, описвайки кръгчета във въздуха с острието на шпагата си. А като връхлетя върху противника си, каза: — Ще отсека топките ти и ще те направя евнух.
— Мисля, че няма да стане — Евърсън отстъпи назад. Блейк се спусна към него.
— Толкова ли бързо отстъпваш, старче?
Като пристъпи към него, Евърсън отдръпна шпагата си, а след това започна да напада отново. Задрънча метал в метал. Марджъри затаи дъх, докато те пръхтяха от усилията. Понякога острият зловещ звук на стоманата беше заглушаван от ругатни и мърморене. Тя стисна ръцете си. Пръстите й се свиха около каишката на чантата. Наблюдаваше с разтуптяно сърце и възхищение как превъзходството преминаваше ту на страната на единия, ту на страната на другия мъж. Изведнъж се почувства въодушевена и изтощена. Звън. Звън. Звън. Неумолим в своята атака, Блейк беше притиснал противника си в един ъгъл. Евърсън приклекна ниско, мушна се под ръката на Блейк и с обръщане на сто и осемдесет градуса се измъкна. Блейк се обърна. Евърсън подскочи на краката си и вдигна ръка за удар.