Выбрать главу

— Е, добре — рече великодушно проф. Кънчо, — сега ще ти зададем няколко въпроса за умност.

— Само че да са лесни — отвърна кандидатът, — защото не обичам да си уморявам много мозъка.

Митко Пеле бързо попита:

— Кой е най-великият футболист на всички времена?

— Тото Тотото — отвърна Тото Тотото, без да му мигне окото.

Вторият въпрос зададе Влади Моторетката:

— Кой е най-великият революционер на България?

Тото Тотото мисли, мисли, та чак капчици пот избиха по цицинестото му чело, но най-после се сети и с радостна усмивка отговори:

— Левски-Спартак!

— А сега още един въпрос — каза Йогата. — Коя е третата планета на слънчевата система?

Очите на Тото Тотото едва не изскочиха:

— Каквоо? — ревна той.

— Питам: коя е третата планета на слънчевата система, като се брои от слънцето навън.

Тото Тотото се разгневи страшно:

— Ама вие кодош ли си правите с мене, бе? Прочетох ви цял вестник, казах ви кой е най-великият революционер на България, кой е най-великият футболист на всички времена, а сега искате да ви разправям за някаква си планшета! Не! Аз си отивам! И нека ви пердашат всички отбори! Ще ида в съседната махала! Много ви здраве.

И си тръгна. Спря го гласът на проф. Кънчо:

— Добре де, добре! Може и без планети. Хайде, остани!

Без да се обръща, Тото Тотото попита:

— Ще ми купите ли ковбойски колан?

— Ще ти купим — отвърна председателят на журито.

— Ще ме водите ли два пъти седмично на кино?

— Ще те водим.

— Ще ми прочетете ли гласно книгата „Конникът без глава“

— Ще ти я прочетем.

— Ще ме черпите ли всеки ден сладолед от малини?

— Ще те черпим.

— Е, добре тогава, оставам! — каза той великодушно. — Но ако ме ядосвате много, ще си вървя, добре да знаете!

С тия ултимативни думи завърши изпитът и на последния кандидат. Както виждате, от 49 души препятствията на първия кръг преодоляха само двама: Льонка Пантерата и Тото Тотото. Това бе слаб резултат и журито реши в близки дни да проведе нова акция за набиране на играчи.

Сега предстоеше вторият кръг на селекцията — практическите изпитания, които можеха да се състоят само в стадион. Най-близо се намираше стадиона на ЦПК ПЛИСКА и всички редутабли и кандидати хукнаха натам.

На двайсетина крачки зад тях потичваше с мъничките си крачка и бели коленца фъстъчето с бретона, което Влади бе нарекъл Млечния зъб…

8.

Селекция — втори кръг, и едно злокобно предупреждение

Докато в Бункера се провеждаше първият кръг, старшина Марко разпитваше задържаните и се мъчеше да откопчи нещо около нелегалния позив. Уви, усилията му останаха напразни. Никой не знаеше какво е РЕДУТ, къде се намира и какви са неговите цели.

Инж. кака Вера и инж. бате Ники се кълняха, че са се отзовали на позива единствено, за да покажат на Бобо Черното око къде е кооперация „Лале“ и да го свържат с неизвестния РЕДУТ.

Режисьорът другарят Антон Антонов упорито твърдеше, че е искал да се запознае с този тайнствен РЕДУТ от чисто сценарни, филмови и телевизионни съображения. Какво обаче се крие зад тия съображения, той не пожела да признае.

И само полковник о.з. Храбров отказваше да даде каквито и да е показания и заплашваше старшината, че ще мобилизира всички запасняци от ЦПК ПЛИСКА и ще направи на пух и прах този мърляв кабинет заедно с неговото съдържание.

В края на краищата разпитът се изроди в яростна дискусия около неделните мачове за първенство в групата на майсторите. Оказа се, че всички присъствуващи, включително инж. кака Вера, не само знаят как ще завършат срещите, кой играч по колко гола ще вкара, как в понеделник заран ще изглежда таблицата на първенството, но и, което е по-важно, всеки е готов да се пожертвува за своя любим отбор само и само този любим отбор да стъпи на шията на другите отбори.

Спорът продължи пет часа и половина. През тия триста и трийсет минути бяха изречени по същество следните ценни мисли:

Другарят Антон Антонов: — ЖСК СЛАВА ще изяде с парцалите ПЛИСКА, защото ПЛИСКА не е никакъв отбор, а сбирщина от разглезени ритнитопковци. Само нашите!

Полковник о.з. Храбров: — ПЛИСКА ще изяде с парцалите ЖСК СЛАВА, защото ЖСК СЛАВА не е никакъв отбор, а банда ритнитопковци. Само нашите!