Старшина Марко се изправи и с достойнство продума:
— Другарю полковник о.з., аз синовете си на ПЛИСКА не давам!
— Защо, моля? — попита полковникът о.з. и също се изправи.
— Защото, ако някога синовете ми влязат в някой отбор, то това ще бъде само БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ!
— Значи вие отказвате да помогнете на най-великия отбор на България?
— Велик отбор е само БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ!
— Ха-ха!
— Ха-ха, ами! Ще видим другата неделя, когато ще ви изядем с парцалите!
— Ще видим, ще видим!
Откъм кухнята отново долетя миризма на прегоряло.
— А сега, другарю полковник от запаса — каза старшината, — извинете, но трябва да ви оставя, защото варя сладко.
О.з. Храбров вдигна рамене, обърна се кръгом и измарширува навън.
Едва успял да вземе пак лъжицата, старшината трябваше да посрещне нов гост: другаря Антон Антонов. Режисьорът се огледа наляво-надясно, седна, прошепна:
— Тук ли са?
— Кой?
— Вашите синове.
— Не. Преди четири часа жената ги пратила за захар и още не са се върнали.
— Знаменити синчета имате, честна дума!
Старшината се изкашля скромно в шепата си:
— Ами! Немирници, само бели ми правят. А като се върнат сега, такъв пердах ще им тегля, че звездите ще видят посред бял ден. Пропадна ми сладкото! Стана един киселяк!…
— Това също е много интересно за филма — каза режисьорът, извади бележник и си записа последните думи на старшината.
— Какъв филм?
— Ами този, дето ще снимам за вашите синове и за целия им славен колектив. Ще го излъчим по интервизията, а може и по евровизията. — Той намигна и дружелюбно добави: — Ще има роличка и за вас, Марко!
Старшината припряно скочи:
— Искате ли едно сладко от вишни? Хем горещо! Още е в тавата.
— Оставете, Марко! По-важно е да поприказвам с вашите синове. Искам да чуя всичко от тяхната уста. Бихте ли ми устроили среща с тях?
— Разбира се!
— И знаете ли какво? — другарят Антон Антонов отново съучастнически намигна. — Имам още един сюрприз за вас: когато филмът бъде готов и децата ви се прочуят по цял свят, аз ще ги препоръчам да влязат в ЖСК СЛАВА.
— Другарю Антонов — продума тихо старшината, — аз като привърженик на БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ извънредно много уважавам най-стария си противник ЖСК СЛАВА, но да видя синовете си в него, не!
Режисьорът се изправи:
— Ваша работа, Марко, но, ох, колко грешите! Довиждане!
Останал сам, старшина Марко дълго седя неподвижен, опитвайки се да свърже в логична връзка двете посещения. Откога неговите синове са станали футболисти, и то толкова желани? Каша! Объркана каша!… Марко решително се върна в кухнята и жестоко забърка все по-сгъстяващата се каша.
Но дойде последният гост и с него последният удар: едно съсухрено, прегърбено и беззъбо старче, кривокрако и с треперещи ръце. Марко се уплаши да не се разпадне на съставните си части и веднага го настани в креслото. Старчето се представи, фъфлейки през единствения си зъб:
— Пампонов, завеждащ детския отдел във вестник „Вечерни футболни новини“.
— Много ми е приятно. С какво мога да ви бъда полезен?
— С много, господине, с много! — отвърна старчето. — Тъй като не успях да стигна навреме за мача между РЕДУТ и ГРЪМ И МЪЛНИЯ, бих желал да ми кажете нещо за РЕДУТ и за неговия капитан професор Кънчо.
Старшината издаде лек миши писък.
— Какво казахте? РЕДУТ?
— Да, господине — изфъфли детският спортен редактор, — да ми разкажете за РЕДУТ, за неговата биография. До края на седмицата трябва да напиша информация от трийсет реда, а нямам никакъв материал, едва днес научих за съществуването на РЕДУТ. Ако не предам статията навреме, могат да ме преместят в отдела за възрастни, а аз нямам никакво желание да работя за възрастни. Аз се чувствувам тъй млад, хи-хи! — старчето се задави от кашлица.
В главата на старшина Марко нещо щракна. За един кратък миг пред взора му преминаха белите позиви по стените, шоколадените петна върху витрините, яйцата в стаята на леля Гица, снощното влизане на синчетата през прозореца, изчезването им от дома днес. И разбра.
В гърдите му забушува буря от десет бала, но той не се издаде. Мълчаливо разтвори големия домашен албум, в който, подредена в снимки, се разгръщаше цялата история на семейството: Марко като напет ерген, Веса като кръшна мома, после двамата като младоженци, накрая като щастливи родители на две закръглени момчета…