Не се смееше само един редутабъл и това бе Льонка Пантерата, човекът, който винаги се смееше. Откровено казано, той се уплаши… От ултиматума и от зъбчето…
Развеселени, другите изядоха всички торти и с натежали кореми, сънни, тръгнаха по домовете си, закриляни от Кварталния комитет на демократичните жени за закрила на местния футбол.
Зад ъглите дебнеха съюзническите сили на четиристранния пакт.
До сблъскване не се стигна. О.з. Храбров, старшина Марко, другарят Антон Антонов и железничарите не се осмелиха да нападнат.
Четвърта част
Залезът на боговете
1.
Горчивите плодове на свръхславата
Настъпи 8 август — първият ден от третия месец на ННФК РЕДУТ.
През нощта след юбилея бе валяло и сега времето беше идеално за тренировка: чист и прохладен въздух, отъпкана сгурия.
Както обикновено пръв в „Океана на бурите“ дойде проф. Кънчо. Сам. Половин-защитникът №6 бе останал в къщи с болки в корема от вчерашното преяждане с торти и сега гълташе рициново масло под грижите на ККДЖЗЗМФ.
Проф. Кънчо също чувствуваше корема си готов да се пръсне, но съзнаваше, че тренировката е неотложна: предстояха сума ти мачове със съседните махали. Той седна пред трибуната и зачака, разсеяно оглеждайки терена.
Уви, „Океанът на бурите“ не беше онзи чист, спретнат, разчертан с бели линии и ограден със зелен плет стадион от първите дни. Зеленият плет вехнеше и се оголваше, от белите линии нямаше следа, по терена се въргаляха мазни хартии, празни бонбониери, консервени кутии… Капитанът на РЕДУТ въздъхна, но не можа да се разбере — от мъка по стадиона или от налягането в стомаха…
Скоро, макар и със закъснение, пристигнаха Сисулу Софийски и Ухуру Неандерталска. Те също имаха нездрав вид и особено маймуната, която мъчително пъшкаше и мръщеше човекоподобната си муцунка.
В девет и половина в стадиона се промъкна Андреа, а минута след това зад оградата доста шумно спря едно пьожо и стовари Дани Берлински, подкрепян от баба Зора.
— Защо закъсня? — попита проф. Кънчо.
— Бях на люлейките — отвърна небрежно Дани. — В Западналия парк.
— Когато има тренировки, не се ходи на люлки! — нахока го вяло капитанът. — И не се казва Западналия, а Западния парк.
Льонка Пантерата, който обикновено влизаше в стадиона с двойно салто, този път едва се дотътри, мрачен, сякаш бе погълнат тройна доза хинин.
— Хайде да почнем — рече той, — защото ония Млечни зъби хич не ми се харесват. Моите батета ми казаха, че Млечните зъби са пердашили всички отбори оттатък и че били непобедими.
При друго време тия думи биха предизвикали безпокойство, сега те бяха отминати без внимание дори от проф. Кънчо.
— Не бой се! — забеляза той лениво. — На наша страна е научно-техническият прогрес. Ще видиш след малко.
Дойдоха Бобо Черното око и Иво Кръстничето, сънни, с надути тумбаци, а Йогата се яви чак в десет часа. Без всякакво стеснение той съобщи, че днес ще остане на тренировка само един час, защото мистер Сенко пристига от Америка и трябва да отиде на летището да го посрещне.
В единайсет часа внезапно се появи Митко Пеле, пожълтял и с изцъклени очи — последица от консумацията на рициновото масло. Липсваха само Тото Тотото и Влади Ракетата. Да се чака повече не можеше и капитанът реши да пристъпи към тренировката.
— Другари редутабли! — каза той. — Сега ще се запознаем с научно-техническата революция в условията на футболната игра. — Той извади Интердут от кутията, раздаде слушалките, а сам пое предавателя.
Ухуру също получи стъклена капсула, която пъхнаха в ушето й. Отначало тя се опита да я махне, но като чу в нея гласа на проф. Кънчо, захласнато разшири очички.
— Внимание! — подхвана капитанът пред микрофона. — Отсега нататък няма да играете както ви скимне, а ще се подчинявате на нарежданията, които ще давам чрез Интердут. Аз зная най-добре кой да напредне, кой да отстъпи, кой да стреля в противниковата врата. Аз ще диктувам какво да правите, вие ще правите, каквото ви диктувам! Разбрано? Вдигнете ръце в знак, че ме чувате!
Всички вдигнаха ръце, с изключение на Ухуру, която се клатушкаше като пияна горила и бъркаше с пръст в ушето си.
— Хайде да направим един опит! — каза проф. Кънчо. — Льонка, вземи топката и бий към центъра.
Льонка взе топката и я отпрати към централната зона.