— Йога, приближи се до топката и я подай на Сисулу!
Йогата се приближи до топката и я подаде на Сисулу, който изчака следващото нареждане.
— Сисулу, вдигни пред противниковата врата, а там да чака Дани и да стреля в мрежата!
Стана точно както заповяда капитанът. Сисулу вдигна идеално пред вратата, а изтичалият край дирека Дани незабавно стреля в мрежата. Гол!
Този неспасяем, математически изчислен, електронно изработен гол мигновено разсея вцепенението, което сковаваше редутаблите. Те се разтичаха по терена, запрегръщаха голмайстора, после наобиколиха капитана и радостно започнаха да обсъждат перспективите, които Интердут откриваше пред тях.
— Сега никой вече не може да ни спре! — викаше Сисулу.
— Сега ние пребием всички футболи на трета планета! — крещеше Дани Берлински. — Да дивее Интердут!
— Да живее! — поправи го проф. Кънчо.
— Да живее научно-техническата революция! — ревеше Митко Пеле.
Само Льонка недоверчиво се мръщеше, макар че електронният гол му направи голямо впечатление.
— Хайде да направим още един опит! — предложи той. — Ама сега отбранителен.
Направиха опита. Диктувайки по микрофона, проф. Кънчо нареди на Бобо да напредне към вратата на Льонката, там да излъже Йогата, да върне малко назад и да остави топката на Иво, който да шутира с всички сили във вратата. Веднага обаче той предупреди Льонката, че Иво ще стреля. За вратаря това бе достатъчно. Без да се колебае, той се хвърли в краката на Иво, преди още топката да е долетяла до него, и така осуети стопроцентов гол.
Нови възторзи заляха стадиона. Редутаблите грабнаха своя любим капитан и го запремятаха във въздуха.
В същия миг слушалките им бяха пронизани от страхотен писък:
— Са-мо Ре-дут! Са-мо Ре-дут!
Погледнаха: Ухуру бе грабнала микрофона и скандираше бойния възглас, като ритмично подскачаше на място. Опитаха се да отнемат микрофона от ръцете й, тя започна да драще. Когато най-после й го изтръгнаха, тя измъкна стъклената капсула от ушето, пъхна я в устата и я глътна.
Това беше твърде некрасива постъпка от страна на една човекоподобна и редутаблите дълго обсъждаха как да приберат тъй нужната слушалка. Имаше само едно средство, сещате се какво… Операцията възложиха на Сисулу. Той трябваше да даде на маймуната рициново със сироп, а след това да следи внимателно тоалета й…
Докато ставаха тия разправии, в стадиона се появи Тото Тотото. Едва го познаха. И как ще го познаят, когато на главата си вместо шалчето с надпис ТОТО той носеше почти офицерска фуражка с червени кантове? На пояса му лъщеше великолепен ковбойски колан със златна тока, а на устните му висеше цигара.
Той се приближи до редутаблите, смукна от цигарата, издуха дима и едва тогава немарливо докосна козирката с два пръста. Никой не отвърна на поздрава.
— Как ме намирате, а? — каза той самодоволно и показа колана. — Истински американски, от Лос Баламос.
Проф. Кънчо не си даде труд да му каже, че градът не се нарича Лос Баламос, а Лос Аламос и сухо попита:
— Откъде идеш?
Тото пуфна с цигарата:
— Оттам.
— Къде „оттам“?
— Не е важно. — И пак пуфна.
— Нали знаеш, че на редутаблите е забранено да пушат!
— Аз не съм вече цял редутабъл — отвърна Тото.
— Защо?
— Защо ли? — ядоса се Тото. — Защото, помните ли какво ми обещахте, когато ме поканихте да вляза в РЕДУТ? Да ми купите ковбойски колан. А вие никакъв колан не ми купихте и само ме лъжете, ужким нямате пари! Вижте какъв колан си имам сега! — Той суетно се завъртя.
Не ще и дума, коланът беше хубав. Тото продължи:
— И на лагер-школа ще ме водят, и ще спя на пружинено легло, и всеки ден ще ми дават пържени картофи.
Мълчание.
— И ми казаха да ви кажа, че ако дойдете с мен, на вас също ще ви дават пържени картофи и ако искате и крем карамел даже!
Проф. Кънчо се изправи и какъвто беше набит и чорлав, се приближи до Тото и процеди през зъби:
— Ти си предател!
— Ей, я не обиждай, че знаеш ли какво?
— Какво?
— Ей това! — извика Тото и перна проф. Кънчо по гърдите.
Проф. Кънчо отвърна. Започна бой.
Наоколо никой не помръдна, оставяйки виновника да си получи наказанието. Единствено Ухуру излезе от равновесие. Тя и без това не понасяше Тото, но като видя как той удря Кънчо, съвсем побесня. Нахвърли се върху него, взе да го драще по лицето, да му скубе косата, пискайки с всички сили: „Са-мо Ре-дут!“ Едва я издърпаха, за да не пречи на двубоя.