Скоро, макар че го болеше корем, проф. Кънчо повали Тото и опря коляно на гърдите му. И тъкмо да го перне по лицето, сети се, че насилието е недостойна проява на цивилизования човек, и отпусна желязната си хватка. Изправи се, каза:
— А сега махай се! И ако още веднъж те видим в „Океана на бурите“, да знаеш, че ще те натупам истински и ще съобщим с нелегални позиви, че си дезертьор!
Тото стана, прибра фуражката си, плъзна поглед върху редутаблите и презрително вдигна рамене:
— Много важно! Нека ви бият Млечните зъби! — И побягна.
Ухуру се спусна да го гони, но Сисулу я спря. Ядосана, тя грабна микрофона и изкрещя:
— Мерси! Данке!
На земята остана една недопушена цигара…
Напрежението от конфликта още не бе спаднало и в стадиона влетя Влади Ракетата. Лицето му бе зачервено, очите му лудо играеха. Бе толкова възбуден, че дълго не можа да пророни дума.
— Къде си бил досега? — попита остро проф. Кънчо.
— Возих се на локо-ко-ко… — изпелтечи Влади, — на локо-ко-ко-мотив! Ей че бомба беше! Вижте! — Той измъкна от джоба си десетина влакови билета. — Това е за вас!
— И ти ли стана дезертьор? — изрече горчиво проф. Кънчо.
— Дезертьор си ти!
— Аз не се возя на чужди локомотиви!
— Локомотивите не са чужди! Ако искаш да знаеш, те са на целия български народ и целият български народ има право да се вози с тях, когато си поиска! Разбра ли? — Влади се обърна към Йогата: — Гошо, ела с мен! Да видиш колко е бомба!
— Не мога — отвърна Йогата. — Бързам за летището. Ще посрещам мистер Сенко.
— Я остави мистер Сенко и ела с мен! Дани, ела и ти! Ще ни покажат сума ти локомотиви с електрически мотори и дизели и даже хладилни вагони, дето возят сладолед!
Дани Берлински отвърна на тази покана по твърде странен начин. Той се приближи до Влади и бавно заговори, като звучно затъркаля „ръто“ зад езика:
— Дрругари рредутабли, аз подлага да заключим Влади Ракета от наш стобор за пет мачове и ако пак се кара на локомотив, да го заключим до край на живот и вечно време!
Влади се изсмя:
— Ти ли бе, германецо ниедин, ти ли ще ме изключваш от РЕДУТ. Ти си фаш…
Не довърши, защото едни страхотен удар по брадата го повали на земята и пред очите му заиграха златни звезди.
Дани отпусна юмрук, наведе се над нокаутирания и започна да брои:
— Айнс, цвай, драй, фир…
Не можа да стигне до десет, защото Ухуру скочи на неговото рамо, вдигна десницата му и изкрещя:
— Са-мо РЕ-ДУТ!
Влади се изправи, разтърси глава като измъкната от корито кокошка и зигзагообразно побегна в гората.
Така завърши този първи ден от третия месец от съществуването на РЕДУТ, денят след тържествения юбилей.
Как ви се струва?
2.
Футболна война в нашата махала
Новината за дезертирането на двама от най-видните редутабли, наречени от пресата Тото Платинената обувка и Влади Ракетата, предизвика съвсем неочаквани последици за мира в нашата махала.
Започна се с това, че като чу вестта, леля Гица едва не припадна. Но тя се подкрепи със сто грама вишновка и хукна навън. Три минути по-късно беше при майката на Льонка, после при баба Зора, после в Института по кибернетика при инж. кака Вера, после в поликлиниката при доктор Веса… А след още петнайсет минути ККДЖЗЗМФ в пълен състав маршируваше войнствено към стадион ШИПКА — отряд от амазонки, решени на всичко.
Желязната врата, която обикновено издържа напора на стохилядна запалянковска тълпа, бе пометена и другарките се втурнаха в стадиона.
Полковник о.з. Храбров тъкмо даваше указания на водопроводчиците как да оправят дренажа под тревата. Усети бурята, панически се озърна, понечи да избяга, но беше късно: жените го бяха наобиколили.
— Какво търсите тук, жени? — попита той и засука мустаци за кураж. — Забранено е да се влиза в стадиона без работа.
Опряла ръце на хълбоци, леля Гица прецеди през зъби:
— Къде е нашето пиле?
— Не знам за какво пиле говорите! — отвърна о.з. Храбров. — Вървете си и ме оставете на мира. Зает съм.
— Нашето пиле се казва Тото Платинената обувка и е лява свръзка на ННФК РЕДУТ! — изсъска леля Гица. — Ние знаем, че ти си го подмамил в твоя недоносен отбор. Не ни ли го върнеш до довечера, да знаеш, че камък върху камък няма да остане от този стадион, а тебе, тебе…