— Ние, демократичните жени от квартал „Редут“, които имам честта да председателствувам, издигаме глас на протест срещу гнусната клевета и искаме наказание за виновните.
— Не ви разбирам, другарко председател — каза главният редактор, — за каква клевета става дума?
Леля Гица извади от пазарската си чанта дъхащия на мастило вестник, разтвори го и с треперящ от възмущение глас прочете:
— „Напоследък до нас стигнаха слухове за някаква лека криза в отбора, за нарушения на дисциплината и пр.“. — Тя грабна точилката от патрула и гневно я фрасна по бюрото. — Кой ви дава правото, да окалвате нашия отбор пред целия свят?
— Другарко председател — отвърна главният редактор поуплашен, — това не е клевета, а само дружеска и градивна критика…
— Никаква критика не е това! — извика председателката на ККДЖЗЗМФ. — Това е удар по морала, подкопаване самочувствието на нашите момчета, и то в навечерието на решителната битка! С такава лъжекритика вие наливате вода във воденицата на противника. Къде остана обективността на журналиста?
Главният редактор мълчеше, съкрушен. Тогава леля Гица извади от чантата дебел сноп листове и му го подаде.
— Това е опровержението, което сме съчинили в нашата организация. Държим да излезе веднага, и то на първа страница!
Главният редактор пребледня: опровержението се състоеше от 27 страници!
— Но, другарко председател — усмихна се той жално, — за да поместим този текст, няма да ни стигне цял вестник!
— Ще го печатате с продължения! — отсече леля Гица, взе точилката и стана. — И не го ли поместите, да знаете, че… хм… в нашата махала живее балдъзата на заместник-министъра на леката промишленост…
И излезе, преизпълнена с достойнство. Патрулът я последва.
Главният редактор се втурна в стаята на Пампонов:
— Отсега нататък ви забранявам да хвърляте сянка върху чистия лик на РЕДУТ, чувате ли? — закрещя той. — Ще изтъквате само положителните му страни! Ще поощрявате, ще съзиждате, ще разгаряте пламъка на победата! На, тук има едно опровержение. Преработете го и го пуснете! И не го ли направите в седем реда, ще бъда принуден да ви преместя в отдела за спортисти на преклонна възраст!
Пампонов изтрака с единствения си зъб и взе молива, а на другия ден във „Вечерни футболни новини“ излезе следното
В интерес на истината ние се чувствуваме задължени да опровергаем поместеното в статията „Мачът на века“ относно някакви кризи и неблагополучия в ННФК РЕДУТ. От направената проверка се установи, че тия твърдения са лъжливи от край до край, за което се извиняваме пред засегнатите лица.