Под енергичното ръководство на леля Гица ККДЖЗЗМФ украсяваше читалищния салон — окачваше плакати, зеленина, гирлянди, портрети на редутаблите и пр. Инж. кака Вера монтираше микрофони и високоговорители, майката на Сисулу подреждаше напитките и пр., и пр.
В тази обстановка на футболна треска станаха още няколко интересни събития, които непременно трябва да опиша, защото те говорят за неизтощимата енергия и чевръстата предприемчивост на нашите майки, сестри и дъщери. Преди всичко при милиционерския началник се яви делегация на ККДЖЗЗМФ, възглавявана от доктор Веса, и поиска от него една тежковъоръжена рота за охрана на вечеринката.
— Рота? — учуди се началникът. — За някаква си вечеринка?
— Това не е някаква си вечеринка! Това е празник в чест на редутаблите — обясни доктор Веса.
— Че от какво се плашите?
— От милицията.
Началникът ококори очи:
— Че кой милиционер ще дръзне да вдигне пръст срещу нашия любим РЕДУТ?
— Старшина Марко! — отвърна кратко доктор Веса.
Началникът дълго мълча с опулени, намигащи очи:
— К-к-ак тъй! — изрече той най-после. — Та нали старшина Марко е ваш съпруг?
— Така е — каза тя, — по пред народната милиция няма да скрия, че напоследък нашето семейство е разделено на два враждуващи спортни лагера… Аз съм за РЕДУТ, а Марко е привърженик на БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ и заради този отбор е готов на всякакви авантюри. Неотдавна той се опита да отвлече нашия малък син, прочутия полузащитник Митко Пеле от РЕДУТ в БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ, и то с помощта на огнестрелно оръжие. Един бог знае какво би си позволил да направи по време на вечеринката.
Началникът изведнъж престана да се пули и затвори очи:
— Ясно! Всичко ще оправя! Но за да оцените моя жест, трябва да подчертая, че и аз съм от БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ… Аз обаче поставям държавните интереси над личните!… Тържествено ви заявявам, че можете да бъдете спокойни — вечеринката няма да бъде смутена, аз ще пратя за охрана най-добрите си хора.
И действително два часа преди началото на вечеринката читалището бе блокирано от взвод милиционери, които ентусиазирано и под команда скандираха „Са-мо РЕ-ДУТ!“.
Командуваше ги старшина Марко.
По-нататък: делегация на ККДЖЗЗМФ, възглавявана от инж. кака Вера, се яви при зам. директорката на телевизията и проведе следния кратък и изразителен разговор:
— Уважаема другарко, предлагаме ви да пратите снимачна група, за да заснеме филм за вечеринката, която даваме в чест на ННФК РЕДУТ, а след това да излъчите по интервизията и евровизията мача на века между РЕДУТ и МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ.
Като чу тия думи, директорката се оживи:
— Ах, РЕДУТ, този нов детски отбор, който има в своя актив толкова сензационни победи! Слушах… Знаете ли, моето момченце е отличен футболист!
Без да й мигне окото, инж. кака Вера светкавично отвърна:
— Щом като е отличен футболист, ще го вземем в РЕДУТ. На колко е години?
— На три.
— Нищо, ще порасне! А засега ще го зачислим в резервите. Само че ще бъде много красиво, ако филмът бъде цветен. Децата са много сладки.
— Само цветен, разбира се! — каза директорката. — Ще пратя най-добрия си екип и най-талантливия си режисьор, специалист по детските предавания.
Разделиха се с трогателни целувки.
Два часа преди началото на вечеринката в читалищния салон пристигна снимачна група от трима оператори, двама звукооператори и четирима осветители, които веднага разположиха апаратурата си.
Ръководеше ги режисьорът Антон Антонов.
Трето: при мен дойде скъпият ми кумец, този път без Иво Кръстничето и без вино, и започна направо:
— Куме, знаеш ли за вечеринката, дето Демократичните жени за защита на местния футбол устройват в полза на РЕДУТ?
— Чух нещо… Но нима и ти, кумец, шампион по вдигане на тежести — лека категория, си се пристрастил към РЕДУТ?