— Откакто Иво стана редутабъл… — отвърна той срамежливо. — Та ето какво: дойдох да те помоля да напишеш тържественото слово, което леля Гица ще произнесе на вечеринката. Ти ги умееш тия работи. Напиши нещо такова, че хем кръвта да закипи, хем сълзи да потекат, хем на другия ден редутаблите да играят така, че следа да не остане от противника.
— Хм… — рекох, — трудно се пише такова нещо, но ще се опитам.
Написах словото. То ми струва повече труд, отколкото петдесет страници от тази книга!
Два часа преди началото на вечеринката аз отидох в читалището, за да предам словото. Трябва да ви кажа, че едвам си пробих път до входа на салона. Улицата бе задръстена от коли и народ, който се натискаше да влезе, скандирайки… знаете какво. (По-късно узнах, че ККДЖЗЗМФ е продал дванайсет пъти повече входни билети.) Хората на старшина Марко полагаха неимоверни усилия да въведат някакъв ред. Впрочем лично старшината ми помогна да се промъкна през тълпата.
— Какво тържество, а? — каза той самодоволно. — И какви хора са дошли! Ето, там е капитан Милев, шампионът по езда, до него е балдъзата на заместник-министъра на леката промишленост, а онзи с червената вратовръзка е героят на социалистическия труд Каменов. Хубавицата с минижупа, дето слиза от мерцедеса, е киноартистката Звездова…
Слушах и не вярвах на ушите си.
— Но, старшина — казах, — доколкото ми е известно, вие сте от БЕНКОВСКИ-ОМУРТАГ!
— Ах, оставете! Ние сме длъжни да поставяме държавните интереси над личните! — Той махна с ръка и в очите му се появи умиление. — Спечелиха ме и мене тия редутабли! Герои! Ще станат световни шампиони! Помнете ми думата, ще станат! А синчетата ми… те са стълбовете на отбора. Началникът ми дори признава това, да! — Марко така се наду, че едва не се пръсна.
В салона пък видях другаря Антон Антонов, който трескаво подготвяше снимките.
— А, ето ви и вас! — провикна се той. — Е, какво, пишете ли книгата за тях? Аз вече реших: правя филм! Цветен, голям величествен! Ще го излъча по интервизията и евровизията.
— Аз пък мислех, че ще снимате „Героите от ЖСК СЛАВА“.
— Ах, оставете! Само РЕДУТ! Ей, оператора, я направи една снимка на този другар! Той също е приятел на РЕДУТ.
Така благодарение на редутаблите аз влязох в златния фонд на родната телевизия, в очакване да бъда излъчен по интервизията и евровизията…
Ала тази вечер бе съдено на изненадите ми да няма край. Тъкмо се блъсках да мина към украсената сцена, пред мен изникна…
… полковник о.з. Храбров! Лично той, да, с огромните си мустаци и рунтави вежди. Беше много тържествен и важен, подаде ми ръка, озърна се наоколо и поверително прошепна:
— Мога ли да разменя няколко думи с вас?
— Сега?
— Да, сега веднага. Много е важно.
Той ме изтегли през тълпата към ъгъла на залата и продължи все тъй тихо, но внушително:
— Ето какво, хм, вие, доколкото зная, сте приятел на РЕДУТ и дори книга пишете за тях…
— Има такова нещо… — отвърнах уклончиво, незнаейки накъде бие полковникът о.з.
— Е, добре, ще бъда откровен с вас… откровен, както могат да бъдат само войници… И няма да ви се сърдя, ако поместите моите думи в книгата си. Нека всички узнаят, какво магаре съм бил, за да се поучат и не повтарят моите грешки…
— Не ви разбирам, другарю полковник о.з.
— Ще разберете. Отнася се до моите отношения с редутаблите… Вие знаете, че обичам българския футбол и съм готов да отдам всичките си сили и знания за неговия разцвет.
— Кой ли не знае това! — казах сериозно.
— Знаете, знаете! А не знаете, че съм се поувлякъл по тази линия и че съм попрехвърлил мярката… — Той замълча няколко секунди и решително продължи: — Имах голямо желание да привлека редутаблите в моя отбор ПЛИСКА, да ги направя големи футболисти, но май че методите ми се оказаха калпави. И не само моите!… Повярвайте ми, нощем не мога да спя. Все това ми се върти в главата: РЕДУТ, та РЕДУТ! Добри момчета, отлични футболисти, а на, съсипваме ги от лапане и глезотии. Особено жените! Ще ги затрием като спортисти. Та, искам да кажа, трябва да се направи нещо, за да ги измъкнем от това блато… Поговорете с тях, предайте им, че съм готов да изкупя вината си, като им стана идеологически, спортен и технически съветник… Аз съм стар футболист. След първата световна война съм играл в…
Думите му бяха заглушени от вестникарите, които се втурнаха в салона:
— Вестник „Вечерни футболни новини“ имааа! — викаха те. — Отговорите на викторината! РЕДУТ на първо мястоооо!