— А аз знам какво значи редутабъл — каза Андреа. — Аз уча френски и знам вече сто трийсет и седем думи.
— Добре де, какво значи редутабъл? — попита нетърпеливо Влади.
— Редутабъл значи страшен. Като в песента: „Льо ша редутабъл манжа льо фромаж…“ Страшната котка изяде сиренето!
— Редутабъл! Страшен! — повтори проф. Кънчо, напълно покорен. И бързо подхвърли, изпреварвайки другите: — Хайде да се казваме РЕДУТ, а? РЕДУТ!
Мигновено всички вдигнаха по две ръце, а Митко Пеле така се наду, че замалко не се пръсна като водородна бомба.
И тъй след още няколко допълнителни предложения окончателното наименование на отбора се оформи така:
което означава:
Реши се още членовете на отбора да се наричат „редутабли“, с което най-важните точки от дневния ред бяха приключени. Останаха няколко по-маловажни въпроса, като намирането на стадион, купуването на екипи, назначаването на треньор и пр.
Всички бяха единодушни, че треньор не е нужен. Та кой в България не знае как се играе футбол? Без стадион обаче не може и затова решиха да разузнаят какво е положението в съседните стадиони. Най-труден беше въпросът с екипите и кърпите за бърсане на пот. Тук бяха нужни пари.
— Не можем ли да играем боси? — попита Митко Пеле.
— Стига бе! Кой истински футболист играе бос? — провикна се Влади Моторетката.
— Ако искаш да знаеш, другият Пеле, като е бил малък, е играл бос — отвърна Митко Пеле. — И даже не е имал кърпа за бърсане на пот!
Това беше несериозно изказване и всички се замислиха над паричния въпрос. В края на краищата предложиха няколко мероприятия за събиране на левчета, като например проф. Кънчо да прави снимки със своя фотоапарат пред паметника на Братската могила, а Влади Моторетката да пренася пред хотел „Хемус“ куфари на чуждестранни туристи.
— А сега — каза проф. Кънчо — хайде да изработим план-график на победите!
Всеизвестно е, че план-графикът е най-сигурният път към шампионската титла.
— Сега е 9 юни — продължи проф. Кънчо. — Ваканцията свършва на 15 септември. Дотогава ние трябва да победим всички детски отбори и да станем национални шампиони.
— А после?
— После ще чакаме да пораснем.
Всички се съгласиха с тия мъдри слова и начертаха следния
1. От 9 до 20 юни ликвидиране на всички организационни и парични въпроси.
2. От 10 юни до 1 юли тренировки в условия, близки до природните условия в Мюнхен.
3. От 1 до 15 юли зонални мачове. Ще се играят по три мача на ден. През това време ще се учи и немски език.
4. От 15 юли до 5 август осминафинални мачове с по два мача на ден. През това време ще се учи немски.
5. От 5 август до 20 август отборът отива на пионерски лагер.
6. От 20 август до 26 август четвъртфинални мачове. През това време да се усъвършенствува немският език.
7. От 26 август до 1 септември — полуфинални мачове.
8. И на 9 септември по случай 9 септември — финален мач с победа! Хип-хип! Ура-ура-ура!
— Ами ако през това време ми оперират апандисита? — попита Влади.
— Само след финалния мач! — отсече проф. Кънчо и пристегна колана си. — Е, днес поработихме добре. Ако и до 9 септември работим така, шампионската титла ни е вързана в кърпа. А сега да вървим да обядваме.
И вече излизаха от Бункера, когато се чу гласът на Митко Пеле:
— Бате Кънчо, от колко души ще се състои нашият отбор?
Сигурен съм, че ако в този момент тук се беше появил лично Пеле от Рио де Жанейро, редутаблите нямаше да бъдат по-втрещени.
— Верно бе! — изписука жално проф. Кънчо. — Ние забравихме за играчите…
4.
Търсят се футболисти
Същата вечер на много места в квартал „Редут“, върху оградата на училището, по фасадата на Кибернетичния институт, край кланицата и дори по стените на Зала „Фестивална“, се появиха бели, изписани с мастило листове от тетрадки със следното съдържание:
Който желае да участвува в страховито отмъщение!
Който иска да се прочуе за вечни времена!
Който мечтае да съкруши враговете! И прочие!