Сещате се, че проф. Кънчо и Митко Пеле, които се спотайваха зад вратата, чуха всичко, включително и зловещото предупреждение на леля Гица. Капитанът на РЕДУТ реши да действува.
— Мите — прошепна той, — слушай! Трябва да спасяваме РЕДУТ!
— Добре! — каза Митко Пеле и скочи от леглото, облечен и обут. — Да го спасяваме! Какво да правя?
— Ще се съблечеш и ще си легнеш! А аз ще изляза по важна задача.
— И аз искам!
— Тихо! Ти оставаш тук! На пост! И ако случайно попитат къде съм, ще кажеш, че съм отишел у Йогата за една книга. Разбра ли?
И за да не даде възможност за протести, проф. Кънчо разтвори прозореца и погледна: тротоарът беше само на два метра по-надолу, хора нямаше. Той скочи.
5.
Отклонение по пътищата на физиката и метафизиката
Проф. Кънчо се шмугна във входа на мазето и се спусна по каменните стъпала. Напипа секретната ключалка, завъртя, влезе, натисна бутона на осветлението.
Всичко си беше на място: електростатичният генератор с двете сфери, кутиите с транзистори, кондензаторите, микрофоните, колбите, епруветките, бурканите с царевично брашно, кутиите с какао… По стените висяха изписани с формули листове. В голяма колба над електрическия котлон бълбукаше тъмнокафява течност…
Беше тайната лаборатория на проф. Кънчо, наречена „Хелиополис“ в чест на оня фантастичен подземен град, който бях измислил в последния си роман. Да си призная, аз бях много поласкан от вниманието на моя млад приятел…
Какво ли не правеше проф. Кънчо в „Хелиополис“! Изследвания за получаване на вечно движение, експерименти за свързване с извънземни цивилизации, демонстрации на свръхмощни взривове и пр. Последното му увлечение беше „цар-шоко“ или „царевичен шоколад“. Проф. Кънчо търсеше начин да създаде шоколад не само от мляко и какао, което всеки глупак може, а и от царевица. Сами разбирате от какво огромно значение би било такова откритие за нашата шоколадена индустрия!
Десетки опити бе направил вече. Варил бе обикновени царевични зърна със захар, с мед, с петмез. Добавял бе към кашата лешници, орехи и даже парчета истински шоколад. Уви, резултат нямаше. Ето и сега, като лизна от течността в колбата, оказа се, че тя все още няма вкуса нито на млечния, нито на бадемовия шоколад…
Разочарован, той изключи апаратурата и излезе. Чакаше го РЕДУТ, чакаше го борбата с вражеските замисли на леля Гица.
Изтича към кооперация „Лале“ и светкавично се понесе по стълбището към тавана, уверен, че в този час на нощта Йогата е в „Нострадамус“. Даде условния сигнал и след няколко секунди желязната врата се открехна пред слабото и очилато лице на Йогата.
— А, ти ли си! Влизай, влизай, докато не ми е избягала звездата.
Проф. Кънчо влезе. Намираше се в „Нострадамус“, астрологическата обсерватория на йогата, носеща името на великия средновековен астролог.
Небеса, каква бездна лежеше между „Хелиополис“ и „Нострадамус“! Колкото лабораторията на проф. Кънчо беше образец на средище на научната мисъл, толкова „Нострадамус“ носеше белезите на метафизиката. Там — строг изследователски метод, тук — черна магия; там — епруветки, тук — чинийки със стрити гарванови пера; там — електрически апарати, тук — препарирани кукумявки… Единственото научно пособие тук беше телескопът, който бащата на Йогата беше донесъл от Москва.
Без да обръща внимание на нощния си гост, Йогата се настани под телескопа и насочи тръбата през прозорчето към звездното небе.
— Какво гледаш? — попита проф. Кънчо.
— Звездата Алфа Ромео.
— Алфа Ромео е марка на спортен автомобил, бе!
— Е, нищо, ще и измисля друго име, например… мм… Алфа-Гошо!
Завист боцна проф. Кънчо. Алфа-Гошо! Това звучеше величествено. Помисли си, че ако един ден открие шоколад от царевица, ще го нарече „цар-шоко-Кънчо“.
— И какво казват звездите тази нощ? — попита той.
— Звездите казват, че утре ние ще намерим най-великите футболисти на всички времена.
Тия думи върнаха проф. Кънчо към действителността. Той промърмори:
— Знаеш ли, че леля Гица е видяла позивите и се е заканила, че ще ни обади в Народното събрание? Преди малко тя беше у нас и утре сутринта татко ще дойде в сборния пункт и сигурно ще арестува РЕДУТ.
Йогата замислено издуха стъклата на очилата си:
— Видя ли? — забеляза той. — Аз ти разправях да не пишеме нелегални позиви, а ти… Какво ще правим сега?