Полетяха към страничната стена на гаража. Крайслерът получи нов пристъп, този път по-сериозен. От увисналия ауспух излезе малко жълто пламъче, последвано от облак син дим. Колата спря. Лео пак политна напред и разля още бира. Роки се опита пак да запали мотора.
Боб Дрискол дотича, от устата му се сипеха ругатни на цветисти потоци. Той размахваше ръце:
— …мислиш, че правиш… проклет кучи син…
— Боби! — ревна Роки, с радост, близка до оргазъм. — Хей, Корав Чорап! Внимавай какви ги говориш, хей!
Боб надникна през прозореца на Роки. Лицето му бе уморено и изкривено, а по-голямата част от него бе скрита в сянката на козирката му.
— Кой ме нарече Корав Чорап?
— Аз! — направо изпищя Роки. — Аз, стар мошенико! Старият ти приятел!
— Кой по дяволите…
— Джони Рокуел! Да не би да си ослепял така както си оглупял?
Предпазливо:
— Роки?
— Да, копеле!
— Боже господи! — Мудно удоволствие, сякаш против волята му, се разля по лицето на Боб. — Не съм те виждал от… ами… мача в Катамаунт, във всеки случай…
— Шшшшт! Не беше ли страхотно! — Роки се плясна по бедрото и от кутията плисна бира „Айрън Сити“. Лео се оригна.
— Страхотно беше. За първи път печелехме в нашата група. За малко да спечелим шампионата. Роки, обаче ти ще ми сринеш сервиза. Ти…
— Ето го, същият стар Корав Чорап! Старото приятелче. Не си мръднал. — С малко закъснение Роки надникна под козирката на бейзболната шапка, с надеждата, че е така както беше казал. Изглеждаше обаче, че Коравият Чорап бе оплешивял напълно или частично. — Боже! Направо е велико да попадна на теб просто така! Ти ожени ли се накрая за Марси Дрю?
— Да, още през 1970. А ти къде си бил?
— Най-вероятно в затвора. Слушай, приятелче, може ли да ми прегледаш машинката?
Отново предпазливо:
— Твоята кола?
Роки се закиска.
— Не, задника ми! Разбира се, че колата ми! Мойш ли?
Боб отвори уста да каже не.
— Това е един мой приятел. Лео Едуърдс. Лео, запознай се с най-големия баскетболист от нашето училище, който не си смени чорапите в продължение на четири години.
— Приятно мий — каза Лео, държейки се точно така, както го беше учила майка му, в един от редките случаи, когато е била трезва.
Роки се изкиска.
— Искаш ли биричка, Коравчо?
Боб отвори уста да каже не.
— На, опъни една кутийка — каза Роки. Отвори кутията. Бирата, подлудена от главоломното нахлуване в гаража на Дрискол, преля от кутията и се стече надолу по китката на Роки. Роки бутна бирата в ръката на Боб. Боб бързо отпи, за да не му се залее ръката.
— Роки, затваряме в…
— Минутка, минутка, чакай малко да дам заден. Имам нещо шантаво предвид.
Роки дръпна лоста на скоростите назад, включи на задна скорост, натисна съединителя и вкара Крайслера на подскоци вътре в гаража. След миг изскочи отвън и започна да друса свободната ръка на Боб като политик. Боб изглеждаше съвсем замаян. Лео седна в колата и си отвори нова бира. Освен това пърдеше. Многото бира винаги го караше да пърди.
— Хей! — каза Роки и като залиташе заобиколи купчина ръждиви тасове. — Помниш ли Диана Ракълхауз?
— Естествено — каза Боб. На устните му се появи неволна усмивка. — Не беше ли оная с… — Той сви ръцете си в шепи пред гърдите.
Роки нададе вой.
— Точно тя! Бързо щракаш бе, готин!
— Май се премести в…
— Образи — каза Роки. — Като не могат да се задържат на едно място, се местят нагоре-надолу. Хайде да а лепнеш едно стикерче на каруцата, а?
— Да, ама жена ми каза, че ще ме чака за вечеря и ние затваряме…
— Боже, направи ми една услуга. Много ще ти благодаря. Мога да пусна някое персонално пране специално за жена ти. Това ми е професията. Пера. В Ню Адъмс.
— А аз се уча да пера — каза Лео и пак пръдна.
— Едно фино пране, или ’квото искаш. ’Кво ши кажиш, Боби?
— Е, може да й хвърля един поглед.
— Разбира се — каза Роки, потупа Боб по гърба и смигна на Лео. — Старият Корав Чорап! Готин тип!
— Да — каза Боб с въздишка. Той отпи от бирата си, изцапаните му с масло ръце скриваха образа, нарисуван на кутията с бира. — Направо си смлял бронята, Роки.
— Трябва да й дам малко лустро. Проклетата кола има нужда от лустро. Обаче иначе е страхотна машина. Не знам дали ме разбираш.
— Да, мисля, че…
— Хей, трябва да те запозная с момчето, с което работя! Лео, запознай се с най-големия баскетболист от нашето училище, който…
— Ти вече ни запозна — каза Боб с мека, отчаяна усмивка.
— Приятно мий — каза Лео. Той затършува за нова бира. Сребърни линии като железопътни релси, проблясващи на обедно слънце в горещ ден, бяха започнали да се кръстосват пред очите му.