— Френската детегледачка! Онова чудновато на вид момиче.
— Рената не я ли уволни?
— Да, защото изобщо не забелязала, че онова хлапе Зиги тормози Амабела.
— Какво става с петицията, между другото?
— В понеделник ще я предадем на госпожа Липман.
— Видяхте ли майката тази вечер? Подстригала си е косата. Размотава се наоколо, безгрижна като птичка. Ако моето дете беше насилник, носа си нямаше да покажа навън. Щях да съм си вкъщи, с детето си, и да му отделям внимание, от каквото очевидно се нуждае.
— Нуждае се от един хубав пердах, ето от какво се нуждае.
— Чух, че вчера го завела на училище с гниди.
— Просто се изумявам, че това нещо продължава толкова дълго време и училището го позволява. В наше време, когато има толкова много информация относно насилието…
— Така, така, но работата е там, че бавачката на Рената има връзка с Джеф.
— Ама защо изобщо би искала да има връзка точно с Джеф?
— Знам го със сигурност.
Маделин кипна от гняв заради Джейн, но и — колкото и да бе странно — заради Рената, въпреки че Рената вероятно подкрепяше петицията.
— Вие сте ужасни — каза тя на висок глас. Русите карета се обърнаха едновременно. Очите и устите им се окръглиха от изненада. — Вие сте ужасни хора, просто ужасни.
И продължи напред, без да дочака реакцията им. Когато излезе на терасата и се обърна да затвори вратата, Рената стоеше точно зад нея.
— Имах нужда от малко чист въздух — каза. — Вътре стана много задушно.
— Да — отвърна Маделин. — Като че ли спря да вали. — Двете излязоха заедно навън. — Свързах се с моите застрахователи, между другото. Относно колата.
Рената леко се намръщи.
— Съжалявам, че вдигнах такава олелия вчера.
— Е, аз съжалявам, че те ударих. Бях твърде заета да крещя на Абигейл.
— Просто се уплаших — каза Рената. — Когато се уплаша от нещо, избухвам. Всеки си има кусури. — Двете се запътиха към групата до парапета.
— Така ли? — възкликна Маделин. — Не е лесно. Аз самата имам много избухлив характер.
Рената изсумтя.
— Мади! — извика Нейтън. — Не съм те виждал тази вечер. Как си? Чух, че съпругата ми разляла питието си върху теб.
Явно и той е пийнал, помисли си Маделин. Иначе не би нарекъл Бони „съпругата ми“ пред нея.
— Имах късмет, че питието беше розово, точно като роклята ми — отвърна Маделин.
— Празнувам щастливата развръзка на кашата, която забърка дъщеря ни — каза Нейтън. — Да пием за Лари Фицджералд от Южна Дакота, а? — Той вдигна чашата си.
— Ммм — каза Маделин и впери поглед в Селест. — Имам странното усещане, че този Лари Фицджералд всъщност живее доста по-близо, отколкото си мислим.
— Какво искаш да кажеш? — попита Нейтън.
— Уебстраницата на Абигейл ли имаш предвид? — каза Селест. — Тя закри ли я?
Въпросът ѝ прозвуча напълно искрено и точно това я издаде, помисли си Маделин. Селест обикновено говореше уклончиво, сякаш криеше нещо. Точно в момента обаче изглеждаше напълно спокойна и уверена и не избягваше погледа на Маделин. Когато хората лъжеха, избягваха визуален контакт; когато Селест лъжеше, гледаше събеседника право в очите.
— Ти си Лари Фицджералд от Южна Дакота, нали? — попита я Маделин. — Знаех си! Е, не го знаех със сигурност, но имах такова усещане. Беше твърде хубаво, за да е истина.
— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш — спокойно отвърна Селест.
Нейтън се обърна към Селест:
— Ти си дарила сто хиляди долара на Амнести? За да ни помогнеш? Мили боже!
— Наистина не трябваше — обади се Маделин. — Не трябваше да го правиш. Как изобщо ще ти се отплатим някога?
— Божичко! — намеси се Рената. — За какво става въпрос?
— Не знам за какво говориш — каза Селест на Маделин. — Но не забравяй, че ти спаси живота на Макс — и точно това е дълг, който наистина не може да бъде изплатен.
От залата се разнесоха превъзбудени гласове.
— Какво ли става вътре? — огледа се Нейтън.
— О, може и да съм поразпалила някое и друго пожарче — подсмихна се Рената. — Съпругът ми не е единственият, който смята, че е влюбен в нашата бавачка. Жулиет добре се е забавлявала в Пириуи. Как се нарича това на френски? Полиамория? Открих, че си пада по един определен тип мъже. Или по-точно, по един определен тип банкова сметка.
— Рената — каза Селест. — Тази вечер разбрах, че…
— Недей — прекъсна я Джейн.