Очаквах този въпрос.
Аз: Импулс. Но това момче в Кеймбридж, то е истинската ми любов. Не е нещо временно.
Стърлинг 66:_ Значи знаеш името му? И адреса?_
Аз: Знам ги. Записани са в тефтерчето ми.
Стърлинг 66: Няма ли да открият Устър? Сигурен ли си?
Докато пишех, в главата ми звучеше гласът на Потър.
Аз: Мили боже, не. Не и ако някой не реши да поплува в септичната ми яма.
Сфинкс 3000: Колко скандално, Потър. Харесва ми.
Стърлинг 66: Е, ако чековата ти книжка е подръка.
Вълка: Не. Ще почакаме малко. Твърде скоро е, Потър. Пак ще се свържем с теб. Както винаги, нашият разговор ми достави удоволствие, но имам и друга работа.
Вълка излезе от сайта. Беше изчезнал. По дяволите, беше дошъл и си бе отишъл, без да го усетим! Както винаги, мистериозен и неуловим. Кое беше това копеле?
Останах още няколко минути в сайта и побъбрих с останалите — изразих разочарованието си и моето нетърпение да направя покупката. После и аз излязох от сайта.
Огледах оперативната зала и колегите си. Неколцина започнаха да ръкопляскат, донякъде на шега, но повечето с искрено възхищение. Нещо като солидарност между ченгета. Почти като в доброто старо време.
Най-сетне почувствах, че ме приемат.
82.
Чакахме съобщение от „Леговището на Вълка“. Всички в препълнената стая искаха на всяка цена да го заловят. Той беше особено опасен и извратен престъпник, но освен това ФБР се нуждаеше от тази победа; много хора, които заработваха заплатите си, зависеха от нея. Залавянето на Вълка щеше да бъде огромна победа. Само ако можехме да го открием. А ако успеем да се доберем и до всички останали луди копелета? Сфинкса. Тоскабела. Луи XV. Стърлинг.
Но нещо ме притесняваше. Ако Вълка беше толкова могъщ и непобедим, както изглеждаше, защо изобщо се бе замесил във всичко това? Защото винаги се е занимавал с всякакви видове престъпна дейност? Или защото самият той бе сексуален маниак? Докъде можеше да ме отведе този начин на мислене?
Той е побъркан, но все пак…
С изключение на няколкото часа, когато се прибрах у дома, за да видя децата, през следващия ден и половина останах в Хувър Билдинг. Както и повечето агенти, работещи по случая, дори Мони Донъли бе емоционално ангажирана. Продължихме да събираме информация, особено за руските мафиоти в Щатите, но най-вече очаквахме съобщение от Вълка за господин Потър. Ще вземе ли поръчката? Какво кроеше копелето?
Няколко пъти говорих с Джамила, със Сампсън, с децата и мама Нана. Дори с Кристин. Трябваше да разбера какво е решила за малкия Алекс. След разговора ни не бях сигурен дали тя самата знае, което беше още по-обезпокоително. Усетих някакви противоречиви нотки в гласа й, когато говореше за отглеждането на Алекс, макар да ми заяви, че е готова да заведе дело за попечителство. Имайки предвид всичко, което бе преживяла, ми беше много трудно да продължавам да й бъда ядосан.
По-скоро бих пожертвал дясната си ръка, отколкото да се откажа от своето малко момченце. Само мисълта за това караше главата ми да пулсира от болка и правеше още по-трудно дългото очакване.
Около десет часа на втората вечер телефонът върху бюрото ми иззвъня и аз веднага го вдигнах.
— Как се чувстваш? — Беше Джамила и макар че гласът й звучеше ясно, знаех, че е чак на срещуположния край на страната, в Калифорния.
— Изцеден съм — отвърнах. — Затворен съм в една малка стая без прозорци с осем миризливи хакери от ФБР.
— Страхотно! Значи, доколкото разбирам, Вълкът още не е отговорил?
— Не е само това. — Разказах на Джамила за телефонния разговор с Кристин.
За разлика от мен, тя не изпитваше съчувствие към нея.
— За коя, по дяволите, се мисли тази жена? Тя сама изостави малкото си момче.
— Нещата са по-сложни.
— Ти винаги си готов да оправдаеш другите. Мислиш, че хората поначало са добри.
— Предполагам, че си права. Тъкмо това е причината да си върша работата. Защото повечето хора добри и не заслужават лайната, които са се изсипали върху главите им.
Джамила се засмя:
— Е, нито пък ти. Помисли си за това. Нито пък малкият Алекс, Деймън, Джени, мама Нана. Не че си питал за мнението ми. Повече няма да говоря по въпроса. И така, какво става със случая? Смени темата с някоя по-приятна.
— Чакаме някакъв знак от този руски гангстер и извратените му приятелчета. Аз все още не разбирам защо се е замесил в отвличанията.