След стрелбата в Бостън се отправих към офиса на ФБР. Заварих всички агенти, изглеждаха шокирани. Не бих могъл да ги обвинявам. Каква каша, една от най-лепкавите, които бях виждал! Знаех, че главен агент Нилсен носеше основната вина, но какъв смисъл имаше да се отправят обвинения? Двама добри агенти бяха ранени, единият много тежко. И аз се чувствах отговорен, макар че казах на главния агент да действа по-бързо, а той не ме послуша.
За нещастие блондинът, когото преследвах по Бойлстън Стрийт, беше мъртъв. Куршумът на Кац му беше пръснал тила. Вероятно бе умрял мигновено. В себе си нямаше никакви документи за самоличност. В портфейла му намерихме около шестстотин долара и нищо друго. По гърба и раменете си бе татуирал змия, дракон и мечка. Имаше и нещо, написано на кирилица, но нашите експерти все още не го бяха разчели. Татуировки от затвора. Предполагахме, че е руснак, но не разполагахме с име, нито с друго истинско доказателство.
Бяха му снети отпечатъци и направени снимки, след което ги изпратиха във Вашингтон. В момента ги проверяваха и докато чакахме резултатите, нямахме много работа в Бостън. Няколко часа по-късно откраднатият от двамата похитители форд беше намерен на паркинг пред супермаркет в Арлингтън, Масачузетс. Бяха задигнали друго превозно средство от паркинга, но досега сигурно бяха сменили и него.
Пълна издънка във всички посоки. Не можеше да е по-лошо.
Седях сам в заседателната зала, заровил лице в длани, когато влезе един агент. Посочи ме обвинително с пръст.
— Търсят ви от офиса на директор Бърнс.
Бърнс искаше да се върна във Вашингтон — заяви го просто и без заобикалки. Нямаше никакви обяснения, нито обвинения за случилото се в Бостън. Предположих, че явно ще ме държи в неведение още известно време относно плановете си и плановете на Бюрото, а аз не уважавах подобен начин на действие.
В шест часа на следващата сутрин пристигнах в офисите на СИОЦ. Не бях спал през нощта. Всички изглеждаха доста заети и бях доволен, че никой няма време да говори за двамата агенти, простреляни в Бостън.
Няколко минути след пристигането ми се появи Стейси Полак. Изглеждаше също толкова уморена, колкото се чувствах и аз, но сложи ръка върху рамото ми.
— Всички тук сме наясно, че си знаел, че Готие е в опасност, и си се опитал да избързаш с акцията. Говорих с Нилсен. Той каза, че решението е било негово.
— Може би първо трябваше да говориш с мен — отвърнах аз.
Полак присви очи, но не каза нищо повече за Бостън. Накрая отново заговори:
— Има нещо друго. Провървя ни. Повечето от нас прекараха нощта тук. Помниш ли парите, които прехвърлихме в „Леговището на Вълка“? Използвахме доверен човек във финансовия свят — банкер от „Морган Чейс Интърнешънъл“. Успяхме да проследим прехвърлянето на парите до Каймановите острови. След това установихме наблюдение над всички трансакции към американски банки с кореспондентни банкови сметки извън страната. Проследихме всички постъпващи платежни ордери. Според нашия консултант Робърт Хатфийлд, цялата операция била дяволски добре изпипана. Трансакциите се прехвърляли от банка в банка — Ню Йорк, после Бостън, Детройт, Торонто, Чикаго и още няколко града. Но разбрахме накъде в крайна сметка са се отправили парите.
— Къде? — попитах.
— В Далас. Парите са отишли в Далас. И разполагаме с името на получателя. Надяваме се, че той е Вълка. При всички положения знаем къде живее той, Алекс. Отиваш в Далас.
89.
Най-ранните отвличания, които проследихме, се бяха случили в Тексас и повече от десетина агенти и аналитици се заеха да ги разследват в дълбочина. Всичко, свързано със случая, вече бе от първостепенно значение. Детайлите от наблюдението на къщата на заподозрения и местоработата му бяха впечатляващи. Досега не бях виждал нищо подобно. Съмнявам се, че някоя полицейска сила в страната, навярно само с изключение на Ню Йорк и Лос Анджелис, би могла да си позволи подобна кампания.
Бюрото бе свършило огромна работа, за да открие всичко възможно за мъжа, който бе получил парите чрез банката на Кайманите. Лорънс Липтън живееше в Олд Хайланд Парк, предградие на богатите, северно от Далас. Улиците там криволичеха покрай бистри поточета, ромолящи под балдахина на магнолии, дъбове и американски орехи. Площите около всяка къща бяха изискано оформени от скъпи фирми по озеленяване. По-голямата част от обитателите през деня се състоеше от търговски пътници, бавачки, чистачи и градинари.