По това време на нощта за петнайсет минути стигнахме до главния офис. Влязохме в заседателната зала, където заварихме доста уморени, объркани и раздразнени агенти. Никой не беше особено словоохотлив. Бяхме толкова близо до пробив в този случай, а сега ни заповядваха да се изтеглим. Явно никой не разбираше причината.
Най-после шефът на операцията излезе от кабинета си и се присъедини към нас. Джоузеф Денио изглеждаше напълно отвратен, когато качи със замах мръсните си каубойски ботуши върху дългата маса.
— Нямам никаква представа — обяви той. — Ни най-малка представа, приятели. Смятайте, че мисията е обсъдена.
И така, четирийсетина агенти очакваха обяснение за приключилата нощна акция, но такова не „следваше“, както казваха те. Най-накрая старши агент Роджър Нилсен се обади във Вашингтон, откъдето го уведомиха, че ще се свържат с нас. А междувременно трябвало да останем по местата си — дори до сутринта.
Около единадесет Денио получи нова информация от Нилсен и ни я предаде.
— Те работят — каза той и кисело се усмихна.
— Работят върху какво? — подвикна някой от дъното на стаята.
— Дяволите да ме вземат, ако знам, Дони. Работят върху педикюра си. Или върху това как да ни уволнят от Бюрото. Тогава повече няма да има агенти, а следователно няма да има и издънки, които медиите да раздухват. Смятам да си подремна. Съветвам ви да последвате примера ми.
Това и направихме.
93.
В осем часа на следващата сутрин бяхме отново в офиса на ФБР. Неколцина от агентите изглеждаха малко объркани след предишната нощ. Но най-важното — директор Бърнс беше на пряката линия от Вашингтон. Бях абсолютно сигурен, че той никога не бе говорил пред подчинените си по този начин. Защо го правеше сега, какво ставаше?
Агентите се споглеждаха със сбърчени чела, повдигаха вежди. Никой не разбираше защо Бърнс е толкова заинтригуван от случая. Може би само аз разбирах. Познавах неспокойната му натура, неудовлетвореността му от действията на Бюрото в миналото. Рон беше започнал кариерата си като улично ченге във Филаделфия, издигайки се до най-високия пост в полицейската йерархия. Може би все пак щеше да промени някои неща в Бюрото.
— Искам да ви обясня какво се случи вчера — разнесе се гласът му от усилвателя. Всички агенти в стаята слушахме напрегнато. — Освен това — да ви се извиня. За известно време операцията ни придоби местно значение. Даласката полиция, кметът, дори губернаторът на Тексас бяха замесени в случая.
От полицията в Далас ни помолиха да се изтеглим, тъй като нямаха пълно доверие в действията ни. Съгласих се с тях, защото предпочетох да се опитам да ги убедя, вместо да налагам със сила нашето присъствие в града. Те не искаха грешки и не бяха сигурни, че сме попаднали на истинския престъпник. Семейство Липтън се ползва с добра репутация, а самият Лорънс Липтън има доста високопоставени приятели. Както и да е, даласките власти бяха изненадани, че се вслушахме в опасенията им — и сега решиха да се оттеглят от случая и да не се намесват. Те изразиха уважението си към нашия екип. Ние ще продължим действията си срещу Лорънс Липтън и сме убедени, че ще успеем да заловим копелето. След което ще хванем и Паша Сорокин, Вълка. Не искам да мислите за минали грешки. Просто си свършете добре работата в Далас. Имам пълно доверие във вас.
Бърнс се изключи от пряката линия. Лицата на всички присъстващи агенти светнаха — случилото се бе като вълшебна приказка. Директорът им бе казал неща, които някои от тях бяха чакали да чуят с години; особено добре бе посрещнато изявлението му, че той вярва в техните способности и не се тревожи за евентуални грешки. Ние отново бяхме в играта — очакваше се да закопчаем Лорънс Липтън.
Минути след приключването на разговора мобилният ми телефон иззвъня. Беше самият Бърнс.
— Е, как се справих? — попита той.
Долавях усмивката в гласа му. Сякаш виждах пред себе си дяволито извитите ъгълчета на устните му. Той знаеше как се е справил.
Отдалечих се от останалите и спрях в другия край на стаята, за да му кажа това, което искаше да чуе.
— Справи се добре, те са заредени с енергия за работа.
Рон пое дълбоко дъх.
— Алекс, искам да разобличиш този негодник. Продадох те на висока цена в Далас като ключова фигура в екипа. Купиха те заедно с репутацията ти. Те знаят колко много те ценим. Искам да притиснеш в ъгъла Лорънс Липтън. Направи го по твоя начин.