— Искам — казах на Вик — петдесет и осем грама от онази смеска — каломел-ипекак-атропин-стрихнин. Ще изпратя човек от агенцията да прибере пакетчето още тази вечер или утре сутринта. Разбрахме ли се?
— Щом казваш. Но ако убиеш някого, ще те помоля да не разгласяваш откъде си я набавил.
— Ами да. Ако някой умре, то ще е, защото не съм дипломиран аптекар.
Поръчах втори разговор със Сан Франциско — този път с агенцията — и разговарях със Стария.
— Можещ ли да ми отделиш още един детектив?
— МакМан е свободен или ако предпочиташ, той може да смени Дрейк.
— МакМан ще ми свърши работа. Прати го в аптеката на Далас да вземе нещо за мен. Той знае къде е.
Стария ми съобщи, че няма нови сведения за Арония Холдорн и Мадисън Андрюс.
Върнах се в къщата в заливчето. Имахме компания. Три непознати коли бяха спрели на алеята и пет-шест репортери се въртяха на верандата около Мики. Прехвърлиха въпросите си върху мен.
— Мисис Колинсън е тук, за да си почине — рекох. — Никакви интервюта и снимки. Ще я оставите на мира. Ако има нещо ново, аз лично ще се погрижа то да стигне до вас — до онези, които не я закачат. Единственото, което мога да ви кажа сега, е, че Финк е задържан във връзка с бомбата.
— А за какво е дошъл Андрюс? — попита Джак Сантос.
Не се изненадах — очаквах го да се появи, щом напусне скривалището си.
— Попитайте него — отвърнах. — Той се грижи за работите на мисис Колинсън. Нищо тайнствено няма в идването му тук.
— Вярно ли е, че са в лоши отношения?
— Не.
— — Тогава защо не дойде по-рано — вчера или оня ден?
— Питайте него.
— А вярно ли е, че е затънал до сливиците в дългове, или по-скоро е бил — преди да започне да се грижи за наследството, останало от Легет?
— Питайте него.
Сантос разтегна в усмивка тънките си устни.
— Няма нужда — вече питахме кредиторите му. А има ли нещо вярно в слуха, че мисис Колинсън и мъжът й са се скарали, защото тя била в много дружески отношения с Уидън — няколко дена преди да убият Колинсън?
— Нито дума вярна. Много жалко — представям си какво бихте раздухали от една такава работа.
— Може и да пораздухаме нещо — отвърна Сантос. — Вярно ли е, че тя е в лоши отношения със семейството на съпруга си и че старият Хюбърт бил казал, че е готов да похарчи и последния си цент, но тя ще плати, ако е замесена в смъртта на сина му? Виж, това не го знаех.
— Я не дрънкай глупости. Че нали за Хюбърт работим сега, като се грижим за нея — той ни е клиентът.
— А вярно ли е, че мисис Холдорн и Том Финк са били пуснати на свобода, защото заплашили, че ако ги дадат под съд, ще кажат всичко, каквото знаят?
— Ти започна да ме будалкаш, Джак. Андрюс още ли е тук?
— Да.
Влязох вътре и повиках Мики.
— Виждал ли си Дик?
— Мина с колата оттук две-три минути след пристигането на Андрюс.
— Измъкни се, без да те видят, и го намери. Предупреди го да внимава бандата репортери да не го надушат, дори с риск да изгуби за известно време следите на Андрюс. Ако разберат, че го следим, по първите страници ще се развихри невиждана история, а хич не ми се иска.
Мисис Хърман тъкмо слизаше по стълбите. Попитах я къде е Андрюс.
— Горе в голямата стая.
Качих се. Габриел, в тъмна копринена рокля с дълбоко деколте, седеше сковано, с изправен гръб, на ръба на кожен люлеещ се стол. Лицето й бе бледо, намусено. Беше вперила поглед в опъната между пръстите си носна кърпичка. Вдигна очи към мен и сякаш се зарадва на появата ми. Андрюс стоеше с гръб към камината. Белите му вежди, коса и мустаци стърчаха във всички посоки от ъгловатото му розово лице. Прехвърли намръщената си физиономия от момичето към мен и сякаш не се зарадва на появата ми.
— Здравейте — поздравих аз и се подпрях на ръба на една маса.
— Дойдох, за да отведа мисис Колинсън обратно в Сан Франциско.
Тя не каза нищо.
— В Сан Франциско или в Сан Матео? — попитах аз.
— Какво искате да кажете с това? — Рошавите му бели вежди се спуснаха толкова ниско, че закриха почти изцяло сините му очи.
— — Един господ знае. Нищо чудно умът ми да е покварен от въпросите, конто ми задаваха отвън вестникарите.
Той почти не трепна. Произнесе бавно, натъртено:
— Мисис Холдорн ме извика, за да се консултира с мен в качеството ми на юрист. Отидох, за да й разясня, че при дадените обстоятелства ще ми бъде съвършено невъзможно да й давам съвети или да бъда неин адвокат.
— Нямам нищо против — рекох. — И не виждам на кого му влиза в работата това, че са ви били нужни трийсет часа, за да й обясните становището си.
— Точно така.