— Седнете. Искам да си поговорим сериозно. — Седнах. — Защо понесохте всичко това… заради мен? — Вече беше сериозна. — Нищо не ви задължаваше, а едва ли ви е било приятно. Аз бях… дори не знам колко ужасна съм била. — Изчерви се от челото до гърдите: — Била съм гнусна, отвратителна. Представям си каква съм ви изглеждала. Защо… защо го направихте?
— Сестро, аз съм два пъти по-възрастен от теб — същински старец. Да пукна, ако се изкарам глупак, като ти призная защо съм го направил, защо всичко това не ми се видя нито гнусно, нито отвратително, защо с готовност и радост бих го сторил още веднъж.
Тя скочи от стола, очите й потъмняха, станаха кръгли, устата й затрепери:
— Искате да кажете?…
— Нищо не искам да кажа и нищо няма да си призная — заявих. — А ако продължиш да се развяваш с този халат, ще си спечелиш някой бронхит. Бившите наркомани трябва много да се пазят от настинка.
Тя седна отново, захлупи лице и заплака. Оставих я да се нареве. След малко се закикоти през пръстите на ръцете си и попита:
— Ще излезете ли, за да остана сама цял следобед?
— Да, ако обещаеш да стоиш на топло.
Заминах за окръжния център, отидох в болницата и се пререкавах с кого ли не, докато ме пуснаха в стаята на Фицстивън. Деветдесет процента от тялото му бе в превръзки, виждаше се само едно око, едно ухо и едно ъгълче на устата му. Окото и половината уста ми се усмихнаха през бинтовете, дочу се и глас:
— Повече никакви хотелски стаи. — Не се чуваше ясно, защото говореше странично и не можеше да си мърда челюстта, но гласът ми се стори доста жизнен. Глас на човек, който възнамерява да живее.
— Хотелски стаи не те чакат — усмихнах се аз. — Освен ако на „Сан Куентин“ му викаш хотел. Достатъчно ли си силен да издържиш на разпит с мъчения, или да изчакаме ден-два?
— Сега би трябвало да съм най-подходящ за целта — отвърна той. — Изразът на лицето няма да ме издаде.
— Добре. Ето тогава номер едно: Финк ти е подал бомбата, когато се е ръкувал с теб. Това е единственият начин да попадне в стаята, без аз да видя, защото беше с гръб към мен. Не си знаел какво ти слага в ръката, но е трябвало да го поемеш, както и сега, щеш не щеш, трябва да отричаш, за да не се издадеш, че си свързан с бандата от Храма и Финк е имал причини да иска да те убие.
— Невероятни неща приказваш — рече Фицстивън. — Но все пак се радвам, че е имал причини.
— Убийството на Рийз е било организирано от теб. Останалите са били просто съучастници. След смъртта на Джоузеф цялата вина бе стоварена на негов гръб — предполагаемия луд. Това е напълно достатъчно, за да се оневинят останалите, или поне би трябвало да е достатъчно. Но ето че убиваш и Колинсън и замисляш още един господ знае какво. Финк разбира, че ако продължаваш в същия дух, рано или късно истината за убийството в Храма ще изплува на бял свят и той ще ти прави компания на въжето. Затова, изплашен и паникьосан, решава да сложи край на деянията ти.
— Става все по-интересно. Значи аз съм убил Колинсън?
— Организирал си убийството му — наел си Уидън а след това не си му платил. Тогава той отвлякъл Габриел и поискал откуп — защото е знаел, че всъщност се домогваш до нея. Когато го спипахме, куршумът му профуча най-близо до теб.
— Възклицанията ми се изчерпват. Значи съм се домогвал до пея? Много се питах какъв ли е бил мотивът ми.
— Изглежда, поведението ти спрямо нея е било твърде некоректно. Андрюс, че дори и Ерик са й досаждали с ухажванията си, но не й тежеше да ми говори за тях. Когато обаче се опитах да науча нещо повече за твоето задиряне, тя потрепера и млъкна. Предполагам, че ти е отрязала квитанцията много категорично, а ти си от егоистите, които след такова изритване няма да се спрат пред нищо.
— Предполагам. Знаеш ли, през цялото време хранех едно почти осезателно подозрение, че тайно мътиш някаква изумително идиотска теория.
— И защо не? Ти беше в непосредствена близост до мисис Легет, когато тя внезапно се обзаведе с пистолет. Откъде го е докопала? Преследването й от лабораторията надолу по стълбите съвсем не бе постъпка, която да се връзва с твоя характер. Ръката ти стискаше нейния пистолет, когато куршумът проби гърлото й. Нима очакваш да бъда глух, ням и сляп? Ти сам се съгласи с мен, че всички неприятности на Габриел се дирижират от един човек, чиято връзка с всеки епизод може да се проследи и който има необходимия мотив. Мотивът именно ме забави — не бях сигурен в него, докато не разпитах Габриел след експлозията. Второто, което ме задържа, бе липсата на връзка между теб и бандата от Храма, но Финк и Арония Холдорн ми я набавиха.