— Кой е? — попита Спейд.
Кайро се усмихна.
— Не го познавам.
— Върви подире ми от кантората.
Кайро облиза долната си устна и попита:
— Тогава смятате ли, че е благоразумно да ни вижда заедно?
— Откъде да знам? — учуди се Спейд. — Така или иначе, вече ни видя.
Кайро свали шапка и приглади коса с облечената си в ръкавица ръка. Сложи си пак шапката, много внимателно, и рече с искрен тон:
— Давам ви честната си дума, че не го познавам, мистър Спейд и че нямам нищо общо с него. Никого освен вас не съм молил за съдействие, кълна ви се.
— Значи е от противниковия лагер.
— Възможно е.
— Исках просто да знам, защото, ако вземе да ми досажда, може да се наложи да му причиня болка.
— Постъпвайте както намерите за добре. Не ми е приятел.
— Дадено. Ето звънеца за началото на представлението. Приятно прекарване.
И Спейд прекоси улицата, за да вземе трамвая.
Младежът с каскета се качи в същия вагон. Детективът слезе на Хайд Стрийт и тръгна към квартирата си. Стаите не бяха кой знае колко разхвърляни, но нямаше съмнение, че са били претърсени. Спейд се изми, смени си ризата и отново излезе, запъти се нагоре по Сътър Стрийт и се качи на трамвай. Младежът също.
На пет-шест пресечки от „Коронет“ частният детектив слезе и се приближи до входа на висок, кафяв жилищен блок. Натисна едновременно три звънеца. Автоматичното устройство на вратата иззвъня и той влезе, мина покрай асансьора и стълбището и тръгна по дългия коридор с жълти стени към задната част на къщата. Намери врата с автоматична ключалка и излезе в тесния заден двор, който извеждаше на тъмна уличка. Отмина две преки, прекоси Калифорния Стрийт и влезе в „Коронет“. Още нямаше девет и половина.
Нетърпението, с което Бриджид О’Шонеси го посрещна, показа, че не е била съвсем сигурна дали ще дойде. Беше с лъскава копринена рокля в моден син цвят, с тънки презрамки. Чорапите и обувките й бяха в същата синя гама.
Червено-бежовият хол сега бе подреден и освежен с цветя в тантурести керамични вази в сребристо и черно. Три малки чепати цепеници горяха в камината. Докато тя прибираше шапката и палтото му в дрешника, Спейд не откъсна очи от огъня.
— Добри новини ли ми носите? — попита момичето, като се върна в хола. През усмивката му прозираше тревога, беше затаило дъх.
— Няма да ни се наложи да даваме допълнителни сведения.
— Искате да кажете, че не е необходимо полицията да научи за мен?
— Да.
Тя си отдъхна и седна на ореховото канапе. Лицето й изгуби напрегнатото си изражение, тялото й също се отпусна. Усмихна му се, а в очите й се четеше възхищение.
— Как успяхте? — попита по-скоро учудено, отколкото любопитно.
— В Сан Франциско почти всичко може да се купи или вземе насила.
— Няма ли да си имате неприятности? Но седнете, моля ви. — И тя се дръпна, за да му направи място.
— Нямам нищо против неприятностите, стига да не са прекалено много — отвърна той, но не особено доволен. Стоеше до камината и я изучаваше, претегляше и преценяваше без капка стеснение. Тя пламна под откровения му поглед, но беше по-уверена в себе си отпреди, макар че свенливостта, която тъй й отиваше, все още се четеше в очите й. Спейд остана до горящия огън, сякаш възнамеряваше да пренебрегне поканата й да седне до нея, но накрая прекоси стаята и отиде при канапето.
— Всъщност — рече, докато сядаше — вие не сте тази, за която се представяте.
— Не ви разбирам — каза тя приглушено, като го гледаше озадачено.
— Ами имам предвид държането ви на срамежлива ученичка, запъването, изчервяването и всичко оставало — неясни той.
Тя пламна и отвърна забързано, без да го гледа:
— Вече ви казах днес, че съм много по-лоша, отколкото можете да допуснете.
— Точно това имах предвид — произнесохте го днес следобед със същите думи, същия глас, същия тон. Това е изрепетирана реч.
Тя се смути почти до сълзи, но миг по-късно се стегна и се засмя:
— Е, добре, мистър Спейд. Съвсем не съм тази, за която се представям. Всъщност съм на осемдесет години, невероятно зла, а по професия съм ковач. Обаче така съм свикнала с тази си роля, че не искайте от мен да се откажа изцяло от нея.
— Няма такава опасност — увери я той. — Само че жалко, ако наистина сте толкова невинна. Така доникъде няма да стигнем.
— Вече няма да бъда невинна — обеща тя, притиснала ръка до сърцето.
— Видях се тази вечер с Джоуел Кайро — произнесе той небрежно, сякаш се опитваше да поддържа светски разговор.