— Добре премислете и изобщо му ударете голямо мислене. Давам ви срок до пет и половина. След това или сте в играта, или излизате от нея — завинаги. — Той отпусна ръка, озъби се на невъзмутимия дебелак, прехвърли злобната си гримаса върху момчето и тръгна към вратата. Отвори я, но се обърна и повтори рязко: — Пет и половина — след това край!
Момчето, впило поглед в гърдите на Спейд, повтори думите, които бе произнесло във фоайето на „Белведере“. Гласът му не беше силен. Само ожесточен.
Детективът излезе и затръшна вратата.
ВЪРТЕЛЕЖКА
Спейд слезе с асансьора от етажа, където беше апартаментът на Гътман. Устните му бяха пресъхнали и грапави, а лицето — бледо и леко изпотено. Когато извади носна кърпа, за да се избърше, забеляза, че ръката му трепери. Тогава се усмихна широко и така високо каза „Пфу!“, че момчето, което караше асансьора, го погледна през рамо и попита:
— Моля, сър?
Тръгна по Гиъри Стрийт към хотел „Палас“, където обядва в ресторанта. Лицето му бе възвърнало нормалния си цвят, устните му бяха влажни. Яде като прегладнял, но без да бърза, след което се отправи към кантората на Сид Уайз.
Когато влезе, Уайз си хапеше ноктите и зяпаше през прозореца. Извади ръка от устата си, извъртя стола към Спейд и рече:
— Здрасти. Сядай.
Спейд придърпа друг стол към отрупаното с книжа бюро и седна.
— Идва ли мисис Арчър? — попита.
— Да. — В очите на Уайз проблеснаха едва доловими искрици. — Ще се жениш ли за дамата, Сами?
Спейд изсумтя раздразнено.
— Господи, пак ли започваш!
Бегла уморена усмивка опъна устните на адвоката.
— Защото, ако не се ожениш, ще си имаш неприятности.
Спейд вдигна поглед от цигарата, която свиваше, и рече кисело:
— Искаш да кажеш, че ти ще си имаш неприятности. Нали си ми адвокат. Какво ти каза?
— За теб ли?
— За всичко, което трябва да знам.
Уайз провря пръсти през косата си и посипа раменете си с пърхут.
— Каза, че се опитала да получи развод от Майлс, за да може да…
— Всичко това ми е известно — прекъсна го Спейд. — Можеш да го пропуснеш. Мини направо към онова, което не знам.
— А аз откъде да знам.
— Престани да печелиш време, Сид. — Спейд поднесе запалката си към готовата цигара. — Какво ти каза относно нещата, които искаше да скрие от мен?
Уайз го изгледа с упрек.
— Виж какво, Сами, това не е…
Спейд вдигна очи към тавана и изстена:
— Господи, това е личният ми адвокат, който натрупа състояние на мой гръб, а аз трябва на колене да му се моля, за да ми каже една-две думи! — Свали поглед към Уайз. — Защо, по дяволите, мислиш, че я изпратих именно при теб?
Адвокатът направи уморена физиономия.
— Още един клиент като теб — захленчи той, — и съм направо за лудницата… или за затвора.
— Повечето твои клиенти ще ти правят компания. Каза ли ти къде е била през нощта, когато го убиха?
— Да.
— Къде?
— Следяла го е.
Спейд се изправи рязко и премигна.
— Божичко, тези жени! — извика той, изумен. Сетне се засмя, отпусна се и попита: — Е, и какво е видяла?
Уайз обаче поклати глава.
— Нищо особено. Вечерта, като се прибрал да вечеря, й казал, че имал среща в „Сейнт Марк“ с някакво момиче, и взел да я дразни, че това бил шансът й да получи доказателства за развода си. Отначало помислила, че цели само да я изкара от кожата. Знаел много добре, че…
— Семейната им история ми е известна — прекъсна го Спейд. — Можеш да ми я спестиш. Кажи направо какво е правила.
— Ще ти кажа, ако ме оставиш да говоря. След като излязъл, тя си помислила, че нищо чудно наистина да има среща. Познаваш го Майлс. Напълно в стила му би било да…
— Спести ми и стила на Майлс.
— Би трябвало всичко да ти спестя — ядоса се адвокатът. — Изкарала колата си от гаража и тръгнала към „Сейнт Марк“. Паркирала отсреща и зачакала вътре в колата. Видяла го да излиза от хотела по петите на мъж и младо момиче — явно ги следял. Същото момиче видяла снощи с теб. Тогава разбрала, че всъщност е по работа и че я е будалкал. Сигурно е била разочарована и ужасно се е ядосала — така ми прозвуча, докато разказваше всичко това. Карала подир Майлс известно време, колкото да се увери, че наистина следи двойката, след което се отправила към твоя апартамент. Теб те нямало вкъщи.
— В колко часа станало това?
— Кога отишла у вас ли? Между девет и половина и десет — първия път.
— Как така първия път?
— Ами така. Около половин час карала в кръг из квартала и после опитала още веднъж. Значи някъде около десет и половина. Все още те нямало, затова се спуснала до центъра и влязла в едно кино, да убие времето до полунощ, когато мислела, че вече ще си бъдеш у дома.