Спейд се намръщи.
— В десет и половина ли отишла на кино?
— Така твърди — киното на Пауъл Стрийт, което е отворено до един през нощта. Не искала да се прибере, за да не си бъде вкъщи, като се върне Майлс. Това, изглежда, го вбесявало, особено след полунощ. Останала в киното, докато го затворили. — Уайз произнасяше бавно думите и в очите му се появи насмешливо пламъче. — Дотогава вече била решила да не ходи у вас. Не била убедена, че ще ти бъде приятно, ако нахълта по такова време, без да се е обадила. Затова отишла в закусвалнята „Тейт“ на Елис Стрийт, хапнала и се прибрала у дома — самичка.
Адвокатът се облегна назад в стола си и зачака Спейд да каже нещо. Спейд попита с безизразно лице: — Вярваш ли й на приказките?
— А ти?
— Откъде да знам? И откъде да знам, че всичко това не сте го скалъпили двамата с нея?
Уайз се усмихна.
— Ти май не си от доверчивите, а, Сами?
— Не особено. Е, и после какво? Майлс го нямало вкъщи. Трябва да е било поне два часът, няма начин. А той е бил мъртъв.
— Да, Майлс го нямало и това, изглежда, я изкарало от кожата — че не се е върнал, за да се ядоса, че нея още я няма. Затова пак изкарала колата и потеглила към вас.
— Пък аз не съм си бил вкъщи, а при трупа на Майлс. Божичко, каква въртележка! Е, и носле?
— Прибрала се вкъщи, мъжът й все така го нямало, а докато се събличала, пристигнал твоят човек да й съобщи, че Майлс е убит.
Спейд не проговори, сви си най-грижливо още една цигара и я запали. Чак тогава каза:
— Струва ми се, че е добре обмислено. Съвпада с повечето от известните факти. Ще хване вяра по всяка вероятност.
Пръстите на Уайз отново преминаха през косата му и поръсиха още пърхут по костюма. Той впи любопитен поглед в детектива и попита:
— Но ти самият не вярваш, така ли? Спейд извади цигарата от устата си.
— Нито вярвам, нито не вярвам, Сид. Изобщо нищо не знам по въпроса, дявол да го вземе.
Кисела усмивка изкриви устните на адвоката. После сви уморено рамене и рече:
— Точно така — минавам във вражеския лагер. Защо не си наемеш честен адвокат, на който да имаш доверие?
— Защото той умря. — Спейд стана и се усмихна криво. — Взе да ставаш много докачлив. Не ми стига другото, ами и с теб сега да внимавам да не би — не дай боже — да те засегна с нещо. Какво толкоз стъпих накриво? Или може би забравих да ти се поклоня на влизане?
Сид Уайз се усмихна смутено.
— И ти си един кучи син, Сами.
Когато влезе в кантората си, Ефи Перин стоеше насред стаята. Изгледа го с разтревожени кафяви очи и попита:
— Какво стана?
Лицето на Спейд се изопна.
— Какво има да става?
— Тя защо не дойде?
Той направи две широки крачки и я хвана за раменете.
— Ама не пристигна ли у вас? — изрева в уплашеното й лице.
Ефи поклати глава.
— Чаках, чаках, никаква не се появи и понеже не можах да се свържа с теб по телефона, дойдох направо тук.
Спейд рязко свали ръце от раменете й, пъхна ги в джобовете на панталона си и рече:
— Ето ти още една въртележка.
Каза го с висок, сърдит глас и влезе енергично в кабинета си. След малко пак се появи.
— Обади се на майка ти — нареди. — Виж дали не е вече там.
Докато момичето говореше по телефона, той крачеше нагоре-надолу из стаята.
— Няма я — докладва Ефи. — Ти… ти с такси ли я изпрати?
Изсумтяването му вероятно означаваше „да“.
— А сигурен ли си… някой може да я е проследил.
Спейд спря да кръстосва стаята. Сложи ръце на хълбоците си и загледа ядосано момичето. Заговори с висок, яростен глас:
— Никой не я проследи! Ти за какъв ме имаш? За някакъв ученик? Преди да я кача в таксито, се уверих напълно, направих няколко кръга из квартала заедно с него, за да се презастраховам и след като слязох, самият аз я проследих още няколко преки, за да съм напълно сигурен.
— Да, ама…
— Ама не е пристигнала. Вече чух. Вярвам ти. Да не мислиш, че подозирам, че е у вас?
— Държането ти във всеки случай е на ученик! — възмути се Ефи.
От гърлото на Спейд излезе някакво гъргорене. Сетне тръгна към външната врата.
— Излизам и ще я намеря дори ако се наложи да прочистя канализацията — заяви той. — Да стоиш тук, докато се върна или докато ти се обадя. И за бога, нека поне една работа свършим с теб като хората.
Излезе, измина половината път до асансьорите и се върна обратно. Ефи беше при бюрото си.
— И би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да не се засягаш, като говоря така!
— Ако си въобразяваш, че ти обръщам някакво внимание, дълбоко се заблуждаваш. Само ме е яд, че поне две седмици няма да мога да облека вечерна рокля, горила такава! — кръстоса тя ръце и се пипна по раменете.