— Това е добре, стига от прекален възторг да не пропусне да забележи, че е лъжа и измама.
— Кой, Тед? Никога! Той е много добър специалист и подобна грешка е изключена.
— Да, знам, в рода Перин всички са изключителни — включително ти самата и саждите на носа ти.
— Преди всичко той не е Перин, а Кристи. — Ефи се наведе да види носа си в огледалцето на пудриерата, която извади от ръчната си чантичка. — Сигурно е от пожара — каза, докато триеше саждите с носната си кърпичка.
— Да не би съвместният възторг на Перин и Кристи да е подпалил Зъркли?
Тя му се изплези и напудри носа си с розово пухче.
— Като се връщах, един кораб се беше запалил и вятърът издуха целия пушек върху нашия ферибот. Теглеха го на буксир.
Спейд опря ръце на облегалките на стола си.
— Минахте ли достатъчно близо, че да видиш името на кораба? — попита той.
— Да. „Ла Палома“, Защо?
— Да пукна, ако знам, сестричке — засмя се печално детективът.
ВСЕКИ ОТКАЧЕН
Спейд и сержант Полхос ядяха мариновани свински крачета в ресторант „Стейтс Хоф Бро“.
— Слушай, Сам — започна полицаят, като балансираше парче светла пача на върха на вилицата си, преди да го лапне. — Не се ядосвай за снощи. Шефът не беше прав, разбира се, но кой няма да изгуби търпение, ако непрекъснато му лазят по нервите?
Спейд се загледа замислено в сержанта.
— По този въпрос ли искаше да говориш с мен?
Полхос кимна, поднесе пачата към устата си, глътна я и уточни смисъла на кимването си:
— Най-вече.
— Дънди ли те изпрати?
— Знаеш, че не е така — направи отегчена физиономия полицаят. — Той не е по-малко твърдоглав от теб.
Спейд се усмихна и поклати глава.
— Не, Том, не е твърдоглав, но много му се иска да бъде.
Том се намръщи и взе да кълца с нож свинското краче в чинията си.
— Няма ли най-сетне да пораснеш? — изръмжа той. — За какво се дърляме постоянно? В крайна сметка нищо не ти е направил. Пак стана както ти искаше. Защо трябва да го правиш на въпрос? Сам си създаваш неприятности.
Спейд внимателно кръстоса ножа и вилицата в чинията си и постави ръце от двете й страни. Усмивката му беше съвсем бледа и лишена от топлота.
— След като всички ченгета в този град се трудят и в извънработно време да ми създават неприятности, малко повече главоболия дори не се и усещат.
Червендалестият по природа Полхос придоби керемиден оттенък.
— Много мило, че ми го казваш.
Спейд взе вилицата и ножа си и започна да яде.
— Видя ли запаления параход в залива? — попита след малко.
— Видях пушека. Бъди разумен, Сам. Дънди сбърка и много добре го знае. Защо не забравиш цялата тая история?
— Смяташ ли, че трябва да му се извиня и да го попитам дали брадичката ми не е наранила юмрука му?
Полхос яростно заби нож в крачето.
— А Фил Арчър да е идвал при вас с още някои свежи идеи? — продължи Спейд.
— О, стига вече! Дънди изобщо не е помислил, че ти си застрелял Майлс, но какво можеше да направи, след като онзи го заяви официално? И ти на негово място би постъпил по същия начин и много добре го знаеш.
— Така ли? — В очите на частния детектив блесна злоба. — А защо смята, че не съм аз убиецът? Ти самият защо си толкова убеден? Или може би не си?
Червендалестият Полхос отново пламна.
— Майлс е застрелян от Тързби — рече той.
— Ти така мислиш.
— Така е. Куршумът беше от неговия „Уебли“.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Открихме един камериер в хотела на Тързби, който зърнал пищова в стаята му същата сутрин. Обърнал му специално внимание, защото за пръв път виждал такъв. И аз за пръв път видях „Уебли“. Ти сам каза, че вече не ги произвеждат. Вероятността да има друг… пък и ако не е на Тързби, какво е станало с неговия? А няма съмнение, че куршумът е бил изстрелян от този същия. — Той понечи да пъхне парче хляб в устата си, свали го пак на масата и попита: — Казваш, че си виждал вече такива пищови. Къде?
— В Англия, преди войната.
— Ето, видя ли!
Спейд кимна и се съгласи:
— В такъв случай съм убил само Тързби.
Полхос взе да се върти на стола си със зачервено и лъснало от пот лице.
— За бога, как може да си толкоз злопаметен! — заоплаква се той най-искрено. — Та това е изключено. Знаеш го не по-зле от мен. Такива ги дрънкаш, сякаш не си ченге като всички нас. Да не би никога да не си излизал е номера, който ти погодихме?
— Който се опитахте да ми погодите, Том — само се опитахте.
Полхос изруга под носа си и се нахвърли върху остатъка от свинското краче.
— Добре — съгласи се Спейд. — Ние двамата с теб знаем, че е изключено. Но Дънди знае ли?