Той си взе шапката.
— Ама чакай… — започна прокурорът.
— Не желая повече неофициални разговори. Нямам какво да кажа нито на теб, нито на полицията и ми писна вече всеки откачен на държавна служба да ме нарича каквото му скимне. Ако искаш да ме видиш, арестувай ме или ми изпрати призовка и аз ще дойда с адвокат си. — И като си сложи шапката, рече: — Довиждане в съда… може би.
ТРЕТОТО УБИЙСТВО
От прокуратурата Спейд се отправя към хотел „Сътър“ и оттам телефонира в „Александрия“. Гътман не се беше прибрал. Както и никой от другарчетата му. Спейд се обади в „Белведере“. И Кайро не се беше прибирал, цял ден не се появил.
Тогава отиде в кантората си.
В стаята на секретарката го чакаше мургав мазен мъж, чиито дрехи не биха го оставили да мине незабелязан. Ефи Перин кимна към него и рече:
— Джентълменът желае да говори с вас, мистър Спейд.
Спейд се усмихна, поклони се и отвори вратата на кабинета си.
— Влезте. — Преди да последва човека, попита Ефи: — Нещо ново по онзи въпрос?
— Не, сър.
Мургавият се оказа собственик на киносалон на Маркет Стрийт. Подозирал, че единият касиер и портиерът заговорничели срещу него с цел да го ограбят. Спейд го подканваше през цялото време да приключи по-бързо разказа си, обеща „да се погрижи за случая“, поиска и получи петдесет долара и се отърва от него за по-малко от половин час.
Когато вратата се затвори след собственика на киносалона, в кабинета влезе Ефи. Загорялото й лице беше разтревожено, в очите й се четеше въпрос.
— Още ли не си я открил?
Той поклати глава и продължи да опипва удареното си слепоочие, да го масажира с кръгови движения.
— Как е? — попита момичето.
— Горе-долу, но ме мъчи главоболие.
Ефи застана зад гърба му, накара го да наведе глава и взе да го масажира с тънките си гъвкави пръсти. Той се облегна назад, докато главата му опря в гърдите й.
— Ти си истински ангел.
Тя се наведе над него и го погледна в очите.
— Длъжен си да я намериш, Сам. Мина повече от един ден и тя…
Той се размърда нетърпеливо и я прекъсна:
— Нищо не съм длъжен, но ако оставиш тази нещастна глава да си почине една-две минутки, ще изляза и ще я потърся.
— Горката ти глава — промърмори момичето и продължи да го масажира безмълвно. След малко попита: — А знаеш ли къде е? Имаш ли някаква представа?
Телефонът иззвъня. Спейд вдигна слушалката.
— Ало… Да, Сид, всичко се размина, благодаря ти… Не. Разбира се. Взе да ми продава номера, но и аз не му останах длъжен… Втълпил си е, че става дума за нещо като гангстерска война между комарджии… Е, не бих казал, че се разцелувахме на раздяла. Поставих ги на мястото им и си тръгнах с гордо вирната глава… Това вече си е твоя грижа… Добре. Дочуване.
Затвори телефона и пак се облегна назад. Ефи Перин направи крачка напред и застана отстрани.
— Знаеш ли къде може да бъде, Сам?
— Знам къде е отишла — отвърна той недоволно.
— Къде? — развълнува се тя.
— На кораба, който си видяла да гори.
Очите й се разтвориха толкова широко, че се видя почти всичкото бяло.
— Значи си ходил там.
— Това не беше въпрос.
— Не съм.
— Сам! — възкликна тя. — Момичето може да е…
— Отишла е на кораба — настоя той намусено. — Не е била отведена насила. Щом разбрала, че корабът е пристигнал, се е запътила натам, вместо да продължи към вас. Е, и какво от това? Може би трябва да тичам подир клиентите си и да ги моля на колене да ми позволят да им помогна с нещо?
— Но, Сам, нали ти казах, че корабът се беше запалил!
— Това беше по обяд, а аз имах среща с Полхос и втора с Брайън.
Тя го изгледа с яростно присвити очи.
— Сам Спейд, когато поискаш, можеш да бъдеш най-презряното същество на този свят. Защото, виждате ли, направила нещо, без да го сподели преди това с теб, ти си готов да седиш тук и да бездействуваш, когато знаеш, че е в опасност, когато знаеш, че може да е…
Лицето на Спейд пламна.
— Много добре може да се грижи сама за себе си — упорито настоя той. — А и знае къде да дойде за помощ, когато прецени, че има нужда, и когато й е удобно.
— Това е чиста злоба — извика момичето. — Злоба и нищо друго. Яд те е, защото действува, без да те пита и без да те държи в течение. А защо трябва всичко да знаеш, ако смея да попитам? Нито си толкова честен, нито си бил толкова откровен с нея, че да ти има пълно доверие.
— Достатъчно — рече Спейд.