— Защо, нямаше ли?
Не, разбира се, нямаше никой. Те излязоха много по-рано.
— Какво да ги правим тези шегаджии — въздъхна Спейд. — Благодаря.
Отиде до телефонната кабина, набра един номер и каза:
— Ало… мисис Перин?… Ефи вкъщи ли е?… Да, ако обичате… Благодаря… Здравей, съкровище. Нещо ново?… Чудесно, чудесно… Потърпи, ще дойда след двайсет минути… Добре.
След половин час Спейд звънеше на двуетажната тухлена къща на Девето Авеню. Отвори му Ефи. Момчешкото й лице беше уморено, но усмихнато.
— Здрасти, шефе, влез. — И добави по-тихо: — Ако мама ти наговори нещо, Сам, дръж се както трябва с нея. Много е ядосана.
Спейд се усмихна успокояващо и я потупа по рамото. Тя го хвана за ръката:
— Мис О’Шонеси?
— Не — изръмжа Спейд. — Скроиха ми номер. Сигурна ли си, че беше нейният глас?
— Да.
Той смръщи лице.
— Да, ама се оказа вятър и мъгла.
Тя го вкара в ярко осветена дневна, въздъхна а се отпусна на ръба на един диван, усмихната ведро въпреки умората си. Той седна до нея и попита:
— Всичко наред ли е? Нищо ли не каза за вързопа?
— Нищо. Казах им само онова, което ти ме подучи, я те решиха, че телефонното обаждане е свързано с убийството и че си отишъл да провериш каква е работата.
— Дънди беше ли?
— Не. Хоф, О’Гар и още няколко, които не познавам. И с капитана разговарях.
— Заведоха ли те в участъка?
— Да, и ми зададоха куп въпроси, но всичко беше — ти знаеш — в реда на нещата.
Спейд потри ръце.
— Чудесно. — Сетне се намръщи. — Макар че, ако питаш мен, ще се сетят какво да ме питат, като се срещнем. Във всеки случай проклетият Дънди няма да ме остави на мира, нито пък Брайън. — Сви рамене. — Освен полицията да е идвал някой познат?
— Да — изправи се тя. — Онова момче — дето донесе бележката от Гътман. Не влезе, но полицаите бяха оставили вратата на коридора отворена и аз го зърнах.
— Ти нищо ли не каза?
— Не, разбира се. Ти нали така ми каза. Не му обърнах никакво внимание и като погледнах малко след това, вече го нямаше.
Спейд й се усмихна широко.
— Имала си голям късмет, сестро, че полицаите са дошли преди него.
— Защо?
— Защото е кофти човек — направо отрова. Убитият Джейкъби ли се оказа?
— Да.
Той й стисна ръцете и стана.
— Аз да бягам. А ти — веднага в леглото. Направо си капнала.
Тя стана.
— Сам, какво е…
Спейд я накара да млъкне с ръка върху устата.
— Ще ме питаш в понеделник, Искам да се измъкна, преди майка ти да ме сгащи и да ме направи на нищо, задето съм забъркал агънцето й в какви ли не мръсотии.
Минаваше полунощ, когато Спейд се прибра у дома, Пъхна ключа в бравата на входната врата. Зад гьрба му зачаткаха токчета. Той пусна ключа и рязко са извърна. По стълбите нагоре към него тичаше Бриджид О’Шонеси. Прегърна го през шията и увисна така, задъхана.
— Ох, вече си мислех, че никога няма да дойдеш.
Лицето й беше измъчено, нещастно, разтърсвано от тръпки, които я тресяха цялата — от глава до пети.
С ръката, която не я придържаше, той отново напипа ключа, отвори вратата и почти я внесе вътре.
— Чакаше ли ме? — попита.
— Да — задъхано отвърна тя. — В един вход… по-горе… на улицата…
— Ще можеш ли сама, или да те нося на ръце?
Тя поклати глава, както я беше захлупила на рамото му.
— Ще се оправя… само да мога… да приседна някъде…
Качиха се с асансьора и влязоха заедно в апартамента. Бриджид най-сетне го пусна и застана до него — задъхана, притиснала две ръце към гърдите си, докато Спейд отключваше вратата, Той запали лампата в антрето. Влязоха. Спейд затвори вратата, прегърна я пак през кръста и я поведе към стаята. Когато бяха само на крачка от нея, лампата вътре изведнъж светна.
Момичето изпищя и се притисна към него.
На прага стоеше дебелият Гътман и им се усмихваше благодушно. От кухнята зад гърба им се появи младият Уилмър. Черните пистолети изглеждаха огромни в мъничките му ръце. От банята излезе Кайро. И той с пистолет в ръка.
— Е, сър — рече Гътман, — ето ни всички на едно място, както сам виждате. А сега да влезем, да се настаним удобно и да поговорим.
ИЗКУПИТЕЛНАТА ЖЕРТВА
Спейд, все така прегърнал Бриджид О’Шонеси, се усмихна едва-едва над главата й и рече:
— Дадено, ще поговорим.
Гътман направи три крачки заднишком, поклащайки се като гъска. Крушовидните му тлъстини се затресоха.
Спейд и момичето влязоха заедно. Момчето и Кайро ги последваха. Кайро се спря на прага. Момчето прибра единия пистолет в джоба си и се приближи плътно зад Спейд.