— Сега не, благодаря. — Тя отново заговори шепнешком. — Внимавай, Сам.
Спейд се усмихна широко и погледна към Гътман, който от своя страна не сваляше очи от него. Дебелият се усмихна любезно, известно време нищо не каза, сетне повтори:
— По какъв начин?
Спейд не разбра.
— Какво по какъв начин?
Гътман прецени, че трябва пак да се смее, а после да даде обяснение:
— Ами, сър, ако предложението ви, така да се каже, е сериозно, най-малкото, което можем да направим от чиста учтивост, е да ви изслушаме. По какъв начин ще уредите Уилмър — тук той направи пауза, за да се посмее отново — да не може да ни навреди?
Спейд поклати глава.
— Не, няма да се възползувам от ничия учтивост, колкото и да е чиста. Оставете това.
Дебелият нагърчи тлъстите сфери на лицето си.
— Хайде, недейте така — запротестира той. Определено ме карате да се чувствувам неудобно. Не биваше да се смея, за което коленопреклонно ви моля за прошка. Не бих искал да си мислите, че се подигравам на предложенията ви, мистър Спейд, колкото и да не съм съгласен с вас. Знаете, че дълбоко уважавам и дори се прекланям пред вашата съобразителност. Имайте предвид, че не виждам по какъв начин бихме могли да приложим на практика това ваше предложение, дори ако пренебрегнем факта, че Уилмър ми е повече от син, макар да не е моя плът и кръв, но ще сметна за голяма лична услуга, а също така за знак, че сте приели извиненията ми, ако ни обясните по-подробно.
— Имате право — съгласи се Спейд. — Брайън е като всички прокурори — повече го интересува как ще изглежда активът му черно на бяло, отколкото всичко друго. По-скоро би се отказал от някой случай със съмнително успешен изход, отколкото да рискува несполука. Не знам предумишлено да е лепвал обвинение на човек, за когото е знаел, че е невинен, но не си го представям да си внуши, че е невинен, ако има възможност да докопа или да нагоди доказателства, че човекът е виновен. За да е сигурен, че ще получи присъда срещу един, той е готов да си затвори очите и да пусне на свобода пет-шест не по-малко виновни съучастници — ако има опасност да обърка цялото си дело при опита да ги осъди. Ние ще го поставим именно пред такъв избор и той с готовност ще нагълта всичко, което му поднесем. Соколът изобщо няма да го интересува. Ще си затвори очите пред всичко и ще убеди сам себе си, че приказките на недоносчето са врели-некипели, опит да го объркат. Тази страна на въпроса оставете на мен. Ще го убедя, че ако вземе да чопли, където не му е работата, и прави опити да прибере всички, замесени в случая, тогава цялото му дело ще се запъне и съдебните заседатели ще се оплетат като пилета в калчища. Ако, от друга страна, си гледа само недоносчето, ще успее да му осигури присъда и със затворени очи.
Гътман бавно заклати глава наляво-надясно, усмихнат широко, с което явно искаше да покаже, че най-добродушно не одобрява тези думи.
— Не, сър, боя се, че няма да стане, в никой случай няма да стане. Не виждам как дори този ваш прокурор ще направи връзката между Тързби, Джейкъби и Уилмър, без да…
— Не сте запознат с начина на мислене на прокурорите — прекъсна го Спейд. — Случаят с Тързби е от лесен по-лесен. Той беше професионален гангстер, телохранител, също като вашия Уилмър. Брайън дори си има вече теория по този въпрос. Всичко ще мине по мед и масло. Боже мой! Недоносчето може да бъде обесено един-единствен път. Защо да го съдят за убийството на Джейкъби, след като вече ще бъде осъден за убийството на Тързби? Делото просто ще отиде в архив, след като му пришият каквото си решат, и точка по въпроса. Ако е използувал един и същ пистолет и в двата случая, което е много вероятно, експертизата ще докаже това и всички ще останат доволни.
— Да, ама… — започна Гътман, но млъкна, за да погледне момчето.
То беше тръгнало към средата на стаята със скована походка, с леко разкрачени крака и спря между Гътман и Кайро.
Приведе се напред от кръста, раменете му се повдигнаха. Пистолетът висеше все така отпуснато в ръката му, но кокалчетата на пръстите му бяха побелели върху ръкохватката. Другата му ръка бе стисната силно в юмрук. Подчертаната младоликост на лицето му правеше особено зловеща — дори нечовешка — нажежена та до бяло омраза и ледената ненавист в погледа му.
— Копеле мръсно, стани веднага и си вземи пищова! — рече то на Спейд с глас, пресекващ от силни чувства.
Детективът му се усмихна. Не широко, но затова пък си личеше, че се забавлява съвсем истински.
— Ставай, копеле, и стреляй, ако ти стиска! — настоя момчето. — Търпях, каквото можах, вече край!