— А къде мога да я намеря? — обърнах се към мисис Легет. — Искам да й задам няколко въпроса.
Тя избягваше очите ми, гледаше съпруга си.
— Не знаем със сигурност — отговори той на въпроса ми с метален глас. — Дойдоха едни нейни приятели от Лос Анджелес — семейство Харпър — и я поканиха на екскурзия в планината. Не знам по кой път са тръгнали и се съмнявам, че имаха представа къде точно отиват.
Зададох няколко въпроса относно семейство Харпър. Оказа се, че Легет почти нищо не знае за тях. Малкото име на жената било Кармъл, а мъжа наричали Бъд, обаче той не знаеше със сигурност дали името му е Франк или Уолтър. Не знаеше и адреса им в Лос Анджелес. Спомни си, че имали къща някъде в Пасадина, но не беше сигурен, защото бил чувал, че щели да я продадат или поне възнамерявали. Докато ми дрънкаше всички тези глупости, жена му не откъсваше очи от пода и само два пъти му хвърли мълниеносни, умоляващи погледи.
— Да знаете още нещо за тях? — обърнах се към нея.
— Не — едва отрони тя и метна още един поглед към мъжа си, който не й обърна внимание, а продължи да ме наблюдава втренчено.
— Кога тръгнаха? — продължих да разпитвам.
— Рано сутринта — отвърна Легет. — Бяха отседнали в някакъв хотел — не знам кой, — а Габриел прекара нощта с тях, за да могат да потеглят рано.
Писна ми да слушам за Харпърови.
— Някой от вас знае ли нещо за Ъптън? Имал ли е вземане-даване с него преди тази история?
— Не — отвърна той.
Имах още въпроси, но отговорите, които получавах, бяха безсмислени, затова станах да си вървя. Изкуших се да му кажа какво мисля за него, но каква полза? Той също стана, усмихна се вежливо и рече:
— Съжалявам, че със своята небрежност причиних на застрахователната компания толкова неприятности. Бих искал да ви попитам следното: смятате ли, че е редно да поема отговорността за загубата на диамантите и да заплатя стойността им?
— Така както се очертава историята — отвърнах, — мисля, че е редно. Но това няма да прекрати разследването.
Мисис Легет бързо вдигна носна кърпичка към устата си.
— Благодаря — каза той с небрежно вежлив глас. — Ще си помисля по въпроса.
На път за агенцията се отбих при Фицстивън и останах при него около половин час. Каза, че пишел статия за „Психопатологичен преглед“ — сигурно греша, но беше нещо подобно, — в която заклеймявал хипотезата за несъзнателното или подсъзнателното начало като заблуда, клопка за невежите и оръдие в ръцете на шарлатаните, празнота в свода на психологията, която пречела или поне се опитвала да попречи на истинския учен да прогони разните маниаци, като например психоаналитиците и бихейвиористите и така нататък. Десет минути ме занимава с този проблем, но най-накрая слезе на земята с думите:
— А ти докъде стигна с неуловимите диаманти?
— Ами горе-долу — отвърнах аз и му разказах какво бях научил и извършил до този момент.
— Да, чудесно си оплескал всичко — поздрави ме той, когато свърших.
— Ще стане и по-зле — предрекох. — Много ми се иска да поговоря насаме с мисис Легет. Поне десет минути. Ако го няма мъжа й, мисля, че бих постигнал някакъв напредък с нея. Ти би ли могъл да измъкнеш нещо? Ще ми се да разбера защо е офейкала Габриел, дори и да не науча къде.
— Ше опитам — отзова се с готовност Фицстивън. — Какво ще кажеш, ако намина покрай тях утре следобед — да им поискам една книга? Например „Розовият кръст“ на Уейт ще свърши работа. Те знаят, че се интересувам от тези въпроси. Той сигурно ще работи в лабораторията и аз ще забраня да го безпокоят. Ще пристъпя към въпроса съвсем небрежно, но нищо чудно да измъкна нещо от нея.
— Благодаря. Значи до утре вечер.
По-голямата част от следобеда излагах черно на бяло онова, което бях научил, плюс предположенията си и се опитвах да ги подредя и свържа по някакъв начин. На два пъти ми звъня Ерик Колинсън да ме пита дали съм научил нещо за Габриел. Нито Мики Линан, нито Ал Мейсън се обадиха да докладват. В шест часа приключих е работата.
5. ГАБРИЕЛ
Следващият ден ми донесе новини. Рано сутринта получих телеграма от нюйоркския ни филиал. Разшифрована, тя гласеше:
ЛУИС ЪПТЪН БИВШ СОБСТВЕНИК ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ ТУК СТОП АРЕСТУВАН ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ ХИЛЯДА ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ЗА ПОДКУПВАНЕ ДВАМА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЛОТО ПО УБИЙСТВОТО НА СЕКСТЪН СТОП ОПИТАЛ ДА СЕ ОТЪРВЕ КАТО СТОВАРИ ВИНАТА ВЪРХУ ХАРИ РУПЪРТ ДЕТЕКТИВ В НЕГОВАТА АГЕНЦИЯ СТОП ДВАМАТА ОСЪДЕНИ СТОП ОСВОБОДЕНИ ОТ СИНГ-СИНП НА ШЕСТИ ФЕВРУАРИ ТАЗИ ГОДИНА СТОП РУПЪРТ ЗАПЛАШВАЛ ДА УБИЕ ЪПТЪН СТОП РУПЪРТ ТРИЙСЕТ И ДВЕ ГОДИШЕН ВИСОК МЕТЪР СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ ТЕЖИ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ КИЛОГРАМА КЕСТЕНЯВА КОСА КАФЯВИ ОЧИ ЖЪЛТЕНИКАВ ТЕН СЛАБО ЛИЦЕ ДЪЛЪГ ТЪНЪК НОС ХОДИ ПРИВЕДЕН НАПРЕД С ИЗДАДЕНА БРАДИЧКА СТОП ИЗПРАЩАМЕ СНИМКИ ПОЩАТА