Вече нямаше съмнение, че Рупърт бе същият мъж, когото мисис Пристли и Дейли бяха видели и който бе убил Ъптън. Обади ми се О’Гар.
— Онзи, твоят Райноу Тингли, е бил спипан снощи в заложна къща — опитвал се да пробута разни бижута. Но между тях е нямало немонтирани диаманти. Не успяхме да му развържем езика, само установихме кой е. Изпратих един от нашите при Легет с част от скъпоценностите, защото помислих, че може да са техни, но и двамата отрекоха.
Тази новина не ми вършеше работа.
— Опитай при „Холстед и Бошан“ — предложих аз. — Кажи им, че според теб скъпоценностите са на Легет, без да споменаваш, че са отрекли.
След половин час О’Гар пак ми се обади от бижутерския магазин и ме осведоми, че Холстед с положителност е разпознал две от бижутата: перлена огърлица и брошка с топаз, които Легет бил купил от него за дъщеря си.
— Чудесно — рекох, — А сега ще те помоля за следното. Иди до квартирата на Райноу и упражни натиск върху неговата Мини. Претърси апартамента, отнеси се грубичко с нея и колкото повече я сплашиш, толкоз по-добре. Може би ще има смарагдов пръстен на ръката си. Ако изляза прав и откриеш още скъпоценности, които може да са на Легетови, вземи всичко със себе си, но не се застоявай дълго и след това не я безпокой за нищо. Аз я държа под око. Искам само да я разтревожиш и веднага да се разкараш.
— Ще й взема здравето — обеща О’Гар.
В стаята на дежурните заварих Дик Фоули, който пишеше отчет за обира на някакъв склад, чието разследване не му беше позволило да мигне цяла нощ. Изгоних го да помага на Мики в следенето на мулатката.
— Щом си тръгнат полицаите и тя излезе от къщата, ще тръгнете и двамата след нея — наредих. — Като разберете къде е отишла, единият да намери телефон и да ми се обади.
Върнах се в кабинета си и взех да паля цигари. Тъкмо хабях третата, когато се обади Ерик Колинсън да попита дали съм открил неговата Габриел.
— Не още, но попаднах на следи. Ако не сте зает, елате — ще можете да ме придружите…, ако се окаже, че има къде да отидем.
Той се съгласи с готовност. Малко след това позвъни Мики Линан.
— Нашата отиде на гости.
И ми продиктува един адрес на Пасифик Авеню. Телефонът иззвъня отново още преди да съм оставил слушалката.
— Обажда се Уот Холстед — рече някакъв глас. — Можете ли да наминете?
— Сега не ми е възможно. Какво има?
— Става дума за Едгар Легет и съм силно озадачен. Тази сутрин от полицията ми донесоха няколко бижута и ме попитаха дали знам чии са. Разпознах една пер-лена огърлица и брошка, които Легет купи миналата година от нашия магазин за дъщеря си: брошката през пролетта, а перлите за Коледа. След като полицаите си отидоха, аз естествено се обадих на Легет, а той се отнесе твърде странно. Изчака ме да кажа всичко, след което заяви: „Много ви благодаря, задето се бъркате в личните ми работи“, и затвори. Какво му става, как мислите?
— Един господ знае. Сега трябва да бягам, но при първа възможност ще се отбия при вас.
Издирих телефонния номер на Фицстивън, обадих се и чух провлаченото му: „Ало?“
— Най-добре да избързаш с вземането на книгата, ако искаш да бъдеш полезен — рекох.
— Защо? Нещо ново ли има?
— Има.
— Например?
— Ами туй-онуй, но ако някой иска да си пъхне носа в тайните на семейство Легет, не е сега моментът да човърка проблемите на несъзнателното начало.
— Прав си. Вече съм на бойна нога.
По време на разговора се появи и Ерик Колинсън.
— Хайде — рекох и го помъкнах към асансьора. — Тревогата може и да не е фалшива.
— Къде отиваме? — нетърпеливо попита той. — Открихте ли я? Всичко наред ли е? — Отговорих само на единия въпрос, като му съобщих адреса на Пасифик Авеню.
Оказа се, че не го чува за пръв път:
— Значи при Джоузеф. — В асансьора имаше още пет-шест души, затова сведох отговора си до едно неопределено „аха“.
Откритият спортен крайслер на Ерик беше паркиран зад ъгъла. Качихме се в него и започнахме да лавираме между колите и светофарите по посока на Пасифик Авеню.
— Кой е този Джоузеф? — попитах аз.
— Глава на един нов религиозен култ. Нарекъл е къщата си „Храм на Светия Граал“. Сега е много на мода. Нали знаете, в Калифорния такива никнат като гъби. Никак не ми харесва, че Габриел е там, ако наистина е така… Макар че, откъде да знам… може да са свестни хора. Джоузеф е един от странните приятели на мистър Легет. Смятате ли, че тя е там?
— Не е изключено. Член ли е на сектата?