— Много хитро — ухили се доволно Фицстивън. — Съвсем обратно на обикновения култ или секта, ако щеш, при които се държи настойчиво на пълното изповядване, на публичните откровения или на някаква друга форма на открито разгласяване на мистериите. Продължавай. — Аз се опитах да сложа нещо в устата си. — А какво ще кажеш за членовете на сектата, за техните, така да се каже, клиенти? Какво мислят сега за култа? Нали си разговарял с някои от тях?
— Ъхъ — отговорих. — Но какво да ти кажа, половината са готови да продължат, пък макар и само с Арония Холдорн. Показах на мисис Родман една от тръбите, през които са минавали призраците. След като ахна веднъж и преглътна два пъти, тя предложи да ни заведе в най-близката църква и да ни покаже, че изображенията там, включително и онова върху кръста, са изработени от по-твърд и по-земен материал, отколкото парата, и ни попита дали ще арестуваме епископа, задето в дарохранителницата няма да открием никаква истинска плът и кръв, била тя божествена или човешка. Имах чувството, че О’Гар, който е праведен католик, ще я фрасне с нещо твърдо по главата.
— Коулманови ги нямаше, нали? Ралф Коулман и жена му?
— Не.
— Виж, това е лошо — усмихна се широко той. — Ще трябва да намеря Ралф и да го разпитам. Вече е успял да се спотаи някъде, но аз ще го издиря — заслужава си. Той винаги има най-последователни, логични и правдоподобни основания и оправдания за най-идиотските си постъпки. Работи в рекламата — добави, като че ли това обясняваше всичко. После се намръщи, като видя, че пак ям, и ми нареди нетърпеливо: — Говори де, момчето ми, говори!
— Срещал си се с Холдорн — рекох. — Как ти се стори като човек?
— Ако не се лъжа, виждал съм го два пъти. Беше много внушителен, съмнение няма.
— Така е — съгласих се. — Имаше всички данни. Разговарял ли си с него?
— Не, с изключение на обикновени учтивости от рода на „Много ми е приятно“.
— Тогава трябва да ти кажа, че като те погледнеше и ти кажеше нещо, вътре в тебе всичко се преобръщаше. Аз не съм от най-податливите на чуждо обаяние, поне така се надявам, но трябва да ти призная, че ми беше замаял главата. Към края малко ми остана да повярвам, че наистина е бог. Беше съвсем млад — трийсет и няколко годишен; по някакъв начин бяха убили пигмента на косата и брадата му, за да му придадат вид на светец. Жена му каза, че по-рано го хипнотизирала, преди да го пусне в действие, и че без да е хипнотизиран, не можел да влияе така на хората. По-късно се научил на самохипноза, а към края това било постоянното му състояние. Не знаела, че е лапнал по Габриел, до момента, в който момичето отишло да живее при тях в Храма. Дотогава все си мислела, че Габриел е за него дойна крава като всички останали клиенти, само че по-перспективна поради неотдавнашните си неприятности. Джоузеф обаче бил хлътнал по нея, искал я, и туйто. Не знам до каква степен е бил стигнал в обработката на момичето, нито как я е обработвал, но предполагам, че е използувал страха й от проклятието на рода Дейн, за да я върже в кърпичка със своите фокуси. Така или иначе, доктор Рийз най-сетне разбрал, че с момичето става нещо нередно. Вчера сутринта ми каза, че вечерта пак ще дойде да я види, и наистина е дошъл, само че не я видял. Аз също не го видях — поне тогава. Тръгнал към задната част на къщата, за да говори с Джоузеф, преди да се срещне с Габриел, и случайно чул инструкциите, които Джоузеф давал на Финкови. Дотук добре, само че не съвсем. Рийз имал глупостта да заяви на Джоузеф, че го е чул. И Джоузеф го заключил в една от тайните стаички.
От самото начало били отприщили по адрес на Мини цялото си майсторство. Като повечето мулати и тя е много податлива на всякакви суеверия, а освен това е предана на Габриел Легет. И я наблъскали с духове и гласове, докато тя съвсем изгубила ума и дума. Сега обаче решили да й внушат да убие Рийз. Упоили доктора и го сложили върху олтара. Пуснали й един призрак, който й разяснил, че това е сатаната — внимавай, това е сериозно и те наистина са го направили, — който пристигнал от преизподнята, за да отнесе със себе си Габриел и да й попречи да стане светица. Мини, горката, била зряла за тази роля и когато духът я уверил, че била избрана да спаси господарката си, че ще намери миропомазаното оръжие върху масата в стаята си, тя изпълнила напътствията му. Станала от леглото, взела камата, оставена върху масата, слязла долу при олтара и убила Рийз. За да се застраховат, напомпали малко газ и в моята стая, да не би да се сблъскам с Мини, докато тя действува. Аз обаче бях неспокоен, нервен, заспах в един стол насред стаята вместо в леглото си, близо до тръбата, и затова излязох от упоеното си състояние, преди да е станало твърде късно.