— Жена си ли? — попита Фицстивън.
— Да, какво значение има за него? За нашия бог дали е тя, или кой да е друг… Надявам се, че не правиш опити да систематизираш всички тези глупости в главата си. Много добре знаеш, че нещата не са се развили по този начин.
— Как са се развили тогава? — озадачи се той.
— Откъде да знам? Ако питаш мен, никой не знае. Разказвам ти онова, на което бях свидетел, плюс част от признанията на Арония Холдорн, които съвпадат с видяното от мен. За да паснат с онова, което знам, би трябвало събитията да са протекли както ти ги описах, поне в по-голямата си част. Ако желаеш да повярваш, че е било така, добре. Аз обаче не вярвам. По-склонен съм да мисля, че съм видял невъзможни неща.
— А, не! Ще те помоля — без такива! — възмути се той. — Поне не сега. По-късно, като свършиш разказа си, можеш да му прикачиш колкото си искаш, „но“ — та, и „ако“ — та, да го извърташ и изопачаваш, да го направиш възможно най-объркан и оплетен, но сега ще те помоля да свършиш, за да го схвана в оригиналния му вид, преди да си го усъвършенствал.
— Ама ти май си повярвал на всяка моя дума? — учудих се аз. Той кимна ухилен и ми заяви, че не само вярва, но и много му допада. — Боже, какво си дете! Дай тогава да ти разкажа за вълка, дето отишъл в къщата на бабата и…
— И тази много ми харесва, но първо свърши започнатото. Значи Джоузеф решава да убие жена си.
— Добре. То и без това не остана много. Докато Мини я обработвали, аз се вмъкнах в стаята й с намерението да я събудя и изпратя да търси помощ. Преди да я помръдна обаче, на мен самия ми трябваше помощ: бях се нагълтал със сънотворния газ. Изглежда, съпрузите Финк ми бяха пуснали за компания духчето, защото Джоузеф се занимавал долу с жена си. Той дотолкова вярвал в божествената си неприкосновеност или пък до такава степен бил откачил, че я свалил на първия етаж и преди да я накълца, я завързал за олтара. Може да е бил намислил някакъв начин да свърже убийството й с общия си замисъл или просто кървавите сценични номера са му допадали. Така или иначе, докато аз съм се сражавал в стаята на Мини с призрака, той смъкнал Арония долу. Призракът здравата ме изпоти, а когато най-сетне го зарязах и се закандилках към коридора, семейство Финк ме причака там и се нахвърли отгоре ми. Те си го признаха и аз знам, че казват истината, но навън беше такава тъмница, че нищо не видях. Отбих нападението им, снабдих се с пищов и слязох на долния етаж. Колинсън и Габриел бяха изчезнали. Него го открих: Габриел го подмамила да излезе навън и му хлопнала вратата. Синът на Холдорнови, който е горе-долу тринайсетгодишен, пристигна да ни съобщи, че „татко“ възнамерявал да убие „мама“, а Габриел била с тях. Аз убих Джоузеф, но трябва да ти кажа, че за малко да не сполуча. Вкарах му седем куршума! Седем оловни куршума калибър 32 се забиха най-акуратно в него — в главата и тялото му, почти от упор, а той, все едно, че нищо! До такава степен се беше самохипнотизирал. Накрая трябваше да го довърша с нож в гърлото. Млъкнах.
— Е? — попита Фицстивън.
— Какво е?
— След това?
— След това нищо. Тази история е такава. Предупредих те, че едно с друго не се връзва.
— А Габриел какво правеше там?
— Седеше свита до олтара, вдигнала лице към ефектния прожектор.
— Но защо е била там? Повикана ли е била или по собствено желание? Как е попаднала при олтара? Защо?
— Не знам. И тя не знаеше. Попитах я, но каза, че не знае.
— От другите не подразбра ли нещо?
— Да, това, което вече ти разказах — предимно от Арония Холдорн. Тя и мъжът й създали и ръководели религиозен култ, той откачил и започнал да убива хора, а тя нищо не можела да направи. Финк отказва да говори по същество. Да, той бил техник. Да, той монтирал цялата апаратура за номерата, а Холдорнови я използвали. Обаче представа си нямал за снощните събития. Чул шумове, но не му влизало в работата да си пъха носа навсякъде и да проверява какво става. Разбрал, че нещо не е наред едва когато се появила полицията и започнала да го тормози. Мисис Финк изчезна. Останалите служители на Холдорнови вероятно наистина не са в течение, макар че, ако питаш мен, много добре са се досещали. Мануал, синът, е толкова изплашен, че от него дума не можеш да изкопчиш, а като преодолее уплаха си, ще се окаже, че нищо не знае — в това съм сигурен. Така че цялата работа се свежда до следното: ако Джоузеф се е побъркал и е извършил няколко убийства, то останалите, макар несъзнателно да са му помогнали, по същество са невинни. Най-лошото, което могат да очакват, е съвсем лека присъда, задето са участвали в измамата с култа. Но ако някой от тях признае нещо, тогава си вкарва главата в торбата и може да бъде осъден за съучастие в убийство. Така че едва ли ще проговорят.