— Стига, Пьотър — прекъсна го Авдий. — Стига си повтарял едно и също. Имам глава на раменете си. Знам какво рискувам и какво искам. По-добре чуй сега какво пък аз ще те посъветвам. Спри с това пиене и на Льонка не давай. Той е още неразумен. А и ти защо си търсиш белята? Ще тръгнем по ония места и пияни в такава жега каква работа ще свършим?
— Дадено — отсече Петруха и облекчено се усмихна, изкривил мокрите си устни. — Което си е право, право си е. Вярвай ми, Авдий, капчица няма да сложа в уста, и на Льонка няма да разреша. Край, точка!
Двамата замълчаха доволни, че разговорът завърши с общо съгласие. Като се клатушкаше ритмично, влакът бързо наближаваше възловата гара Жалпак-Саз, където ставаше смяната на локомотивите и на машинистите. Много пътници, които щяха да слизат, подготвяха вече багажа си. И Льонка разтревожено надникна на платформата.
— Защо стоите още? — попита той, като се мръщеше от главоболието. — Нали трябва да се стягаме? След час пристигаме.
— Не бой се — отговори Петруха. — Какво има да се стягаме? Не сме моми, че да се контим. Мятаме раниците и тръгваме.
— Льоня — повика го Авдий. — Я ела. Боли ли те главата? — Льонка виновно кимна. — Току-що двамата с Пьотър взехме решение: от днес нататък никакъв алкохол. Съгласен ли си? — Льонка отново кимна мълчаливо. — Хайде върви, след малко идваме и ние. Ще успеем, не се тревожи.
— А бе време има колкото щеш — обади се Петруха, като погледна часовника си. — Час и нещо. — А когато Льонка си отиде, каза: — Прав си за Льонка. Налита на пиене, копелето му недно, а щом пийне, не може да се държи на крака. Но сега вече — баста! Като ще вършиш работа, върши я. То само във влака се поразпуснахме. Пък и не мисли, че съм пил с Льонкини пари, виж, той, да речем… но аз си пия на моя сметка.
— Не става дума за това — горчиво отговори Авдий. — Просто ми е жал за момчето.
— Прав си — въздъхна с разбиране Петруха. Изглежда, в откровения разговор му хрумна някаква мисъл, която дълго не му бе давала мира. — Слушай, Авдий, с какво се занимаваше по-рано, сиреч преди да дойдеш при нас? Да не си заваркаджия? Не го извъртай, отсега нататък или на една маса ще гуляем в ресторанта, или в една кофа ще кензаме в пандиза. Смятай го както щеш!
Авдий не скри:
— Не съм заваркаджия. И няма защо да го извъртам. По-рано учех в духовната семинария.
Очевидно Петруха изобщо не бе очаквал такъв отговор.
— Почакай, почакай! В семинария, казваш — ами ти значи си учил за поп?
— Да, така излиза…
— О-хо-хоо! — облещи очи Петруха и закръглил устни, комично подсвирна. — И защо я напусна, или те изгониха?
— И едното, и другото. С една дума, напуснах.
— И защо така? Господа ли не можахте да поделите, а? — безочливо продължи Петруха. — Гледай ти, да си паднеш от смях!
— Излиза, че не сме могли да го поделим.
— Кажи ми тогава, щом като си наясно… Има ли Бог, или няма?
— Трудно е да се отговори на този въпрос, Пьотър. За едни има, за други няма. Всичко зависи от човека. Докато свят светува, хората непрекъснато ще се питат дали има Бог.
— И къде е бе, Авдяй, ако, да речем, наистина съществува?
— В нашите мисли, в нашите слова…
Петруха млъкна, обмисляйки казаното. Още по-високо и оглушително се чуваше шумът на колелата, който долиташе през междинната врата на платформата, оставена от някого отворена. Петруха я затвори, позаслуша се в приглушеното тракане и накрая каза:
— Излиза, че у мене го няма. А у тебе, Авдяй?
— Не знам, Пьотър. Иска ми се да мисля, че го има, бих искал да го има…
— С други думи, нужен ти е?
— Да, имам нужда от него…
— Човек не може да те разбере — озъби се Петруха. Явно се чувствуваше от нещо засегнат. — За какъв дявол тогава си тръгнал с нас, щом като имаш нужда от Бога?
Авдий реши, че нито моментът, нито мястото са подходящи да се задълбочава тази тема.
— Да, но имам нужда и от пари — кратко отговори той.
— Аа, друга песен запя. Или Бога, или мръсните пари. И ето че си избрал парите!
— Да, засега така излиза — беше принуден да признае Авдий.
Този разговор даде материал на Авдий Калистратов за нови размишления. Първо, той стигна до заключението, че Шефа, който невидимо ръководеше и държеше под постоянен контрол цялото пътуване на контрабандистите, е крайно недоверчив, пресметлив и вероятно жесток човек и ако заподозре нещо нередно в някое звено от провежданата операция, пред нищо няма да се спре, за да отмъсти или отклони опасност та от себе си и своите подчинени. Това трябваше да се очаква — такава е тя търговията с наркотици. И второто заключение, което си извади от предишните разговори с Петруха и другите, бе, че има смисъл да въздействува на контрабандистите чрез словото, дълг на всеки проповедник — задушевни диалози и внушения, независимо от грозящата опасност: та нали едно време мисионерите самоотвержено са разпространявали Христовото слово сред дивите африкански племена, рискувайки живота си, и значи спасението на душите с цената на собствения му живот може би ще се окаже равносметка, съдба, смисъл на жизнения му път — така ще спаси и своята душа.