- Защо го правите тогава?
- Ще ми отнеме година да построя кулата наново, Алек -притвори очи Тесла. - Колко ще загинат през тази година в битките? Стотици хиляди? Милиони?
- Може би. Говорите обаче за Берлин. Град с население от два милиона души.
- Мога да притъпя ефекта. Мисля - сведе поглед Тесла.
- Мислите?!
- Няма да унищожа целия град. Само колкото да докажа теорията си. Иначе ще изгубим Голиат завинаги. Никой не би вложил пари в димящ кратер.
Той погледна през прозореца към самохода, който пълзеше по дюните към тях.
- След тази атака германците ще станат още по-дръзки. Ако не ги спрем сега, колко живот, според вас, ни остава? Те ще пуснат убийците си подир нас!
- Знам какво е да си преследван - пристъпи напред Алек. - Бягам Откакто убиха родителите ми. Но никое изобретение не сн струва това, което сте намислили!
Зад Алек се разнесоха изстрели и той се обърна назад. На червената светлина от прожекторите самоходът на „Пинкертън“ бе излязъл да посрещне немската машина. Картечницата „Гатлинг“ от гърба му тракаше зловещо.
Куршумите обаче бяха безполезни пред металната броня, а „Пинкертън“ бе твърде мъничък, за да спре самохода със сила. Можеше само да им спечели време.
Огромният силует на „Левиатан“ забави ход и след това обърна. Немската машина бе навлязла в комплекса и това не позволяваше на въздушния кораб да пусне бомба. Бяха твърде близо до Голиат. А и офицерите на борда на „Левиатан“ не можеше да не знаят, че изстрелът на оръдието на Тесла ще е фатален за тях.
Нямаха обаче време да отлетят на десет километра. Въздухът в контролната зала започна да пука и Алек усети как косата му настръхва. Копчетата на жакета му заблестяха, докато електрическите светлини около тях угаснаха.
Скоро оръдието щеше да е готово за стрелба.
- Хората от Берлин не са предупредени! - обърна се Алек към Тесла. - Казахте, че ще им дадете шанс да се евакуират!
Ученият си сложи чифт гумени ръкавици.
- Този шанс им бе отнет от собствения им кайзер, не от мен. Моля, върнете се в трапезарията, Ваше Височество.
- Господин Тесла, настоявам да спрете това!
Без да вдига поглед от командния пулт. Тесла махна с ръка.
- Отведете Негово Височество до трапезарията, ако обичате.
Алек посегна към меча си, забравяйки, че тази вечер не го носи. Двамата мъжаги, конто приближаваха, бяха много по-едри, а имаше и още дузина, които изнервеният изобретател можеше да извика.
- Господин Тесла, моля ви...
Ученият поклати глава.
- Години наред се опасявах, че ще се стигне дотук. Явно така е било писано.
Един от мъжете хвана Алек за раменете и го отведе надолу по стълбите.
Повечето от гостите бяха напуснали трапезарията, но Клоп още бе там с пура в едната ръка и бастун в другата. Госпожица Роджърс седеше до него и не спираше да пише нещо в тефтера си.
- Звучи сякаш навън се води епична битка - каза тя.
Алек се отпусна на стола си и се загледа с празен поглед в масата. Дори тук долу подът трепереше.
- Ще стреля към Берлин. Не като изпитание, а наистина. Какво направих!
- Другите ще се върнат след малко, млади господарю -отвърна Клоп на немски.
- Ще се върнат? Къде, за бога, са отишли?
- Да проверят багажа - отвърна простичко Клоп.
- Какво?
- Ваше Височество, да не искате да кажете, че господин Тесла е превъртял? - попита госпожица Роджърс.
- Иска да унищожи цял град - погледна я Алек. - Вие как мислите?
- Че сърбате това, което си надробихте. Вие, шефът и всички изследователи, които пътуват към Манхатън, докато си говорим. Всички знаехте, че може да се стигне дотук.
- Никога не сме планирали да унищожим цял Берлин! -развика се Алек. - Това е безумие!
- Цял Берлин - поклати глава госпожица Роджърс и си записа нещо.
Но интересното бе, че Алек не си представяше унищожението на града. Представяше си как „Левиатан“ гори в небето.
Как кошмарите на Дерин се сбъдват.
- Не можем да му позволим да го направи.
- Не се безпокойте, млади господарю. Ето ги и нашите! Алек се извърна. Волгер, Хофман и Бауер нахлуха в трапезарията, натоварени с тежките куфари, които донесоха от Ню Йорк.
Графът метна един на масата за хранене. Чиниите изпопадаха на пода п се счупиха, а чашите с вино се разляха по покривката и я обагриха в червено.
- Предполагам, че нямаме много време.
- Само няколко минути... - отвърна Алек.
- И искате да го спрем?
- Разбира се!
- Радвам се да го чуя. - Волгер отвори куфара. Вътре имаше два фехтовални меча.