******** Пречистена сяра. - Бел. ред.
След края на церемонията, когато всички снимки бяха направени, а дипломатите поднесоха поздравленията си, Алек реши да потърси Дерин. Не бе направил обаче и две крачки, когато се озова между капитан Хобс и доктор Барлоу.
- Ваше Височество, поздравления отново - каза капитанът, който този път му отдаде чест, вместо да се поклони. Докато Алек отвръщаше на поздрава му, за миг си представи как е член на екипажа. Тази мечта обаче бе отлетяла безвъзвратно.
- Благодаря ви, сър. За това и... - той сви рамене - задето не ме хвърлихте в карцера.
- Първите дни наистина не беше лесно - усмихна се капитан Хобс. - Странно беше да имаме Машинисти на борда.
- Знаех си обаче, че накрая от вас ще излезе Дарвинист -намеси се доктор Барлоу, загледана в медала на Алек.
Бяха му връчили медал за храброст, най-високото отличие, което Британските военновъздушни сили можеха да дадат на цивилен. Върху медала беше изобразено лицето на самия Чарлз Дарвин.
- Истински Дарвинист - обади се Лорисът на изледователката, а Боврил се изкиска.
- Вече и аз не знам какъв съм - призна си Алек, - но ще се опитам да оправдая честта, която ми оказахте.
- Не можем да очакваме повече в тези смутни времена, Ваше Височество - отвърна капитанът, - а сега ме извинете, но трябва да обърна внимание на американските ни гости. Машинистките им кораби ще ни ескортират по пътя обратно към Европа. Това е изключително.
- Наистина - поклони се Алек, докато капитанът вече се отправяше към група офицери в тъмносини американски униформи.
- Колко бързо се променят нещата - каза доктор Барлоу. -Османците останаха неутрални, Австро-Унгария търси начин да излезе от конфликта, а сега Щатите са на наша страна. Тесла не успя да спре войната, но смъртта му, изглежда, я съкрати значително.
- Да се надяваме - успя да каже Алек. Искаше да смени темата.
- Клоп! - обади се Боврил.
- А, да - Алек махна с ръка към хората. - Майстор Клоп, Бауер и Хофман вече не работят при мен. Ще останат в Америка.
- Страната на неограничените възможности - каза изследователката на отличен немски.
- И единствената Машинистка страна, в която няма да ни обесят като предатели, госпожо - кимна Клоп.
- Това е само временно, господин Клоп - рече Алек, -някой ден нещата ще се наредят, сигурен съм.
Мъжете му изглеждаха странно в цивилни костюми и с вратовръзки, но скоро отново щяха да са в униформи.
- Понеделник започват работа по нови пътнически самоходи.
- Няма ли да ви е скучно - попита изследователката -след приключенията с младия принц?
- Не, изобщо - отвърна Бауер. - Господин Форд плаща по пет долара на ден!
- Колко интересно - ококори се доктор Барлоу.
Алек се усмихна. Той беше искал да му даде остатъка от златото си, но старецът бе отказал. Така или иначе, то не бе повече от двайсет грама, на стойност около петнайсет долара. Форд щеше да им дава по толкова всеки ден.
- Страната на неограничените възможности - подсмръкна Лорисът на изследователката. Немският акцент на съществото бе впечатляващ.
- А къде е граф Волгер? - попита доктор Барлоу. -Запазих му някои списания.
- Някъде тук трябва да е. - Алек се огледа и забеляза Волгер в един от тъмните ъгли на отсека. Веждите му бяха изгорели от светкавиците на Тесла и сега приличаше на смахнат герой от черно-бял филм.
А може би отново бе изпаднал в мрачно настроение.
Когато Алек каза на хората си да се установят в Америка, само Волгер се бе възпротивил. Той бе дал клетва, че ще направи Алек император на Австро-Унгария, все едно дали самият Алек го иска, или не.
Но когато доктор Барлоу приближи графа, изражението на лицето му се смекчи. Скоро потънаха в разговор.
- Може би не е много възпитано от моя страна - каза Хофман, загледан в двамата, - но са особена двойка, не мислите ли?
- Напротив, пасват си идеално - сподави смеха си Клоп.
- Знаете ли какво мисля, сър? - включи се Бауер. - Че войната е към привършване, щом тези двамата са заедно!
- Интриганти - прошепна Боврил в ухото на Алек.
На Алек му трябваше още около час, докато се отърве от доброжелателите и искащите интервю журналисти, а после и да се измъкне от товарния отсек и да отиде до малкия склад, където бе видял Дерин за последно. Тя все още го чакаше, седнала на бидон с мед, направен от изкуствените пчели на кораба.
Това бе първият път, в който Алек и Боврил я виждаха след сбогуването си в сръбското посолство. Зверчето направо се хвърли в прегръдките й. На Алек му се искаше да направи същото, но претъпканият товарен отсек бе съвсем близо. Затова само кимна, докато се чудеше откъде да започне.