Внезапно обаче падна напред. Спъна се и се приземи на длани и колене, загледан в пода.
Обърна се.
- Да не ме блъсна?
- Да! - В очите й се четеше гняв. - Повтори го.
- Кое? - изправи се той.
- Че не съм истински войник.
- Хубаво. Не си истински... ох!
Алек залитна, останал без дъх. Гърбът му се залепи за вратата на каютата.
Бе го ударила в стомаха. Силно.
Той стисна юмруци, обезумял от гняв. Видя, че нейните юмруци са твърде ниско, че се е подпряла на ранения си крак, че може да я повали...
Но преди да замахне, разбра, че не може да отвърне на удара. Не защото бе момиче. А именно защото тя искаше тази битка. Искаше да се почувства като истинско момче.
Алек изпъна рамене.
- Нима предлагаш да уредим спора си в юмручен бой?
- Предлагам да признаеш, че съм истински войник.
Видя как очите й блестят в мрака и се ухили злобно.
- Така ли плачат истинските войници?
Дерин изруга грубо и изтри появилата се сълза с палец. Все още стискаше юмруци.
- Не плача, това е...
Внезапно замлъкна. Вратата зад гърба на Алек се отвори. За миг той залитна, след което се обърна и отстъпи назад.
Съненият доктор Бъск стоеше на прага по нощница и изглеждаше ядосан. Очите му се спряха първо на принца, а после и на мнимия курсант.
- Какво става тук, Шарп?
Тя свали юмруци.
- Нищо, сър. Стори ми се, че чухме един от руснаците да снове наоколо. Но може да е било хрътка.
- Хрътка, а? - огледа се към празния коридор изследователят. - Каквото и да е, нека пази тишина, момче!
- Простете, сър - поклони се Алек.
- Няма за какво, Ваше Височество- отвърна на поклона доктор Бъск. - Лека нощ.
Вратата се затвори и Алек срещна погледа на Дерин. Страхът в очите й го накара да се сепне. Тя бе очаквала той да я издаде. Толкова ниско ли бе мнението й за него?
Алек се обърна и отново тръгна към каютата си.
Стъпките й го последваха, все едно я е поканил. Той въздъхна. Гневът му заглъхна в тъпата болка на стомаха му. Нямаше какво да стори, освен да се разбере с нея веднъж завинаги.
Когато стигна каютата си, отвори вратата и изчака.
- Първо дамите.
- Върви по дяволите - отвърна тя, но влезе.
Той я последва, затвори вратата и седна на бюрото си. През прозореца се виждаше заснежената земя, огряна от лунната светлина. Дерин застана в центъра на стаята и се размърда неспокойно, все едно още се готвеше за битка. Никой от тях не поиска светлочервеите да огреят стаята и Алек се усети, че са оставили лориса в столовата на курсантите.
За миг му докривя, че едно животно бе разбрало истината за Дерин преди него.
- Добър удар - накрая отбеляза той.
- За момиче.
- По принцип.
Наистина бе добър удар, още го болеше. След това се обърна към нея.
- Не трябваше да казвам това. Ти си истински войник, при това добър. Не си обаче добър приятел.
- Как можеш да го кажеш? - още една сълза потече по бузата й.
- Разкрих ти всичко - каза Алек бавно и внимателно, -всичките си тайни.
- И аз не разкрих нито една от тях!
Той не й обърна внимание, а започна да брои на пръсти:
- Ти първа от екипажа разбра кой е баща ми. Единствена знаеш за писмото от папата. Всъщност ти знаеш всичко за мен.
Момчето извърна поглед.
- Но не можа да ми споделиш. Ти си най-добрият ми приятел. В някои отношения - единственият. И все пак ми нямаш доверие.
- Алек, не е това.
- Значи лъжеш за удоволствие? „Извинявайте, доктор Бъск, май беше хрътка.“ - Алек поклати глава. - Ти лъжеш така, както и дишаш.
- Мислиш ли, че ми доставя удоволствие? - Дерин застана до прозореца и отново стисна юмруци. - Странно. Докато смяташе, че съм момче, каза, че е много смело от моя страна да служа на борда на този кораб!
Алек погледна настрана и си спомни нощта, в която Дерин му бе казала за инцидента с баща й. Бе го попитала дали не е лудост да служи на кораб, пълен с водород, дали тайно не иска да си отиде като него.
Може би беше както смела, така и луда. В крайна сметка бе момиче.
- Хубаво. Ти си влязла във въздухоплаването, за да приличаш на баща си - въздъхна Алек, - стига наистина да ти е бил баща.
- Разбира се, че беше, Мухльо такъв - погледна го кръвнишки тя. - Екипажът на брат ми знаеше, че Джаспърт има сестра, затова измислихме историята с братовчеда. Нищо повече.
- Вярно е, че във всичките ти лъжи има известна логика. - Докато го изричаше, Алек отново се ядоса. - Затова реши, че в моя случай имаш тъп, надменен принц, който ще те издаде при първа възможност!