- Не изглупявай!
- Видях лицето ти, когато доктор Бъск нп хвана в коридора. Реши, че играта свършва. Нямаш ми никакво доверие!
- Не бъди такъв Dummkopf - отвърна тя. - Реших, че може да е чул спора ни. Бяхме казали достатъчно, че всеки да се сети.
Алек се запита какво ли де чул в крайна сметка доктор Бъск. Установи, че се надява да не е много.
Дерин дръпна един стол и седна срещу него.
- Знам, че няма да ме издадеш, Алек.
- Така, както и ти не издаде мен - отвърна хладно той.
- Винаги.
- И защо тогава не ми каза истината?
Тя си пое дълбоко въздух, след това разпери ръце на бюрото и се загледа в тях.
- Почти ти казах, когато за пръв път дойде на борда, когато реши, че може да си докарам беля с това, че крия истината за теб. Те никога не биха обесили момиче, нали се сещаш?
Алек кимна, макар да не го вярваше. Измяната си бе измяна.
Мисълта го накара да поклати глава с горчивина. Това момиче беше извършило държавна измяна заради него. Бе застанало до него, бе го научило да ругае на английски и да мята ножове. Бе спасило живота му.
И през цялото време го бе лъгало за себе си.
- Докато бяхме в Истанбул - продължи Дерин, - реших, че никога няма да се върнем на борда на „Левиатан“. Дузина пъти бях близо до това да ти кажа. Преди седмица в птичарника, след като Нюкърк спомена вуйчо, отново се изкуших да ти призная. Не исках обаче... да съсипя приятелството между нас.
- Да съсипеш приятелството ни? Какво имаш предвид?
- Нищо - поклати глава тя.
- Очевидно е нещо.
Тя преглътна и дръпна ръце от бюрото, сякаш изплашена от тона му. Нищо обаче не можеше да изплаши Дилан Шарп.
Освен огъня.
- Кажи ми, Дерин - бе му странно да изговаря името й.
- Мислех, че няма да го понесеш.
- Толкова ли слаб изглеждам? Някой, който ще рухне от това, че едно момиче прави по-добри възли от него?
- Не! Волгер може би го мисли, но не и аз.
Алек притвори очи и отново почувства как го обзема ярост. Докато се бе лутал следобеда в мисли дали Лорисът е прав, или не, беше забравил за кавгата между Дерин и Волгер. Сега обаче всичко му се изясни.
- Защо не ми е казал?
- Не е искал да те ядоса.
- Още една лъжа - изправи се Алек. - Вече всичко ми е ясно. Затова си решила да ми помогнеш и да опазиш тайните ми. Не защото си ми приятел. Волгер те е заплашвал!
- Не, Алек. Направих това, понеже си ми съюзник. Понеже си ми приятел!
- Откъде мога да съм сигурен? - поклати глава Алек. -Досега само си ме лъгала.
За един дълъг момент Дерин не отговори. Остана загледана в него, а сълзите се стичаха по бузите й.
Алек започна да крачи напред-назад.
- Затова Волгер не ми каза нищо. За да те държи под контрол. Тайната, която си пазила, е твоята собствена!
- Алек, това е нелепо - каза тихо тя. - Волгер може и да ме е заплашвал, но аз съм ти приятелка много отпреди той да разбере.
- И защо да ти вярвам?
- Волгер не беше с нас в Истанбул, нали? Мислиш ли, че подкрепих тъпата ти революция заради него?
- Нямам представа - стисна юмруци Алек, без да спира да снове из каютата като животно в клетка.
- Не отидох в Истанбул нито заради Волгер, нито заради мисията си. Изобщо не трябваше да се връщам в града. Работата ми бе в Протока. Предполагам, знаеш това.
Алек поклати глава. Мъчеше се да събере мислите си.
- Хванаха хората ти и бе откъсната от „Левиатан“. Нямаше друг избор, освен да се присъединиш към мен.
- Не, глупави ми принце! Така казах на офицерите. Но в пристанището на Истанбул имаше поне ето британски кораба. Можех да се кача на някой от тях и да отплавам надалеч от Средиземноморието когато поискам! Но Волгер каза, че си в опасност, че ще останеш в града и ще се биеш, вместо да се скриеш. А аз не можех да те оставя сам. Трябваше да те спася!
Гласът й потрепера при последната дума и тя си наложи да се успокои.
- Ти си най-добрият ми приятел, Алек. Не мога да те загубя. Готова съм на всичко, само и само ти да си добре...
Той я погледна втрещен. Гласът й звучеше толкова различно сега, все едно бе на друг човек. Дали бе говорила така и преди? Или чуваше думите й различно, понеже знаеше, че е момиче?
- Как така не можеш да ме загубиш? Та аз вече бях избягал.
Тя изруга и се изправи на крака, след което отиде до вратата.
- Единственото, което трябва да знаеш, глупави ми принце, е, че съм твой приятел. А сега трябва да отида и да взема зверчето, преди да започне да ни търси и да събуди някой друг!