След тези думи излезе.
Алек остана загледан в затворената врата. Защо Истанбул бе толкова важен според нея? Тя бе нападнала врага, бе помогнала на революцията и с това бе спасила „Левиатан“. Войник като нея би сторил точно това.
И тогава си спомни за идването й в града, за погледа, който бе хвърлила на Лилит. Поглед, пълен с подозрителност.
С ревност.
Вече нямаше нужда от перспикациуса. Разбра всичко. Тя не се бе върнала в Истанбул като войник. И не бе разкрила тайните му по една-единствена причина.
Най-простата истина в света.
Дерин Шарп бе влюбена в него.
Владивосток приличаше на група малки полуострови, отделени един от друг от кривите улици, които тръгваха от морето и се превръщаха в широки булеварди, по които крачеха мамотини, натоварени с багаж от корабите по пристанището. Когато сянката на „Левиатан“ затъмни покривите, трафикът се забави, а хората погледнаха нагоре и започнаха да сочат летящия кит. Очевидно бе, че никога не са виждали толкова огромен въздушен кораб. Самото летище се стори миниатюрно на Алек. Дължината му бе не повече от километър и половина.
- В средата на нищото сме - въздъхна той. - Заточени.
- Владивосток - обади се Боврил от прозореца. Алек се запита откъде ли е чул името на града.
Зверчето потърка с лапичка запотения прозорец на офицерските бани. В кръвоносната мрежа на летящия кит бяха вкарани водопроводи, а въздухът бе горещ като турска баня, неприятно напомняне, че самият кораб е живо същество. Стаята обаче бе празна през деня. Офицерите бяха на пост, а на екипажа не се разрешаваше да влиза там.
След като разкри тайната на Дерин, Алек започна да страни от нея и Нюкърк, а и останалите членове на екипажа нямаха много време за него. Затова той се разхождаше из кораба сам. Това имаше известна образователна стойност, тъй като разгледа места, на които курсантите рядко го водеха - електрическите двигатели на кораба, най-тъмните части на вътрешността му.
Но след два дена, в които храната бе повече от оскъдна, Алек вече нямаше сили да изследва Каквото и да е било. Гладът и самотата сякаш се съюзиха, за да го накарат да се почувства празен.
- Средата на нищото - каза перспикациусът.
Алек се намръщи. Животинчето звучеше тъжно.
- Липсва ли ти? - попита той.
Боврил не отговори, а остана загледан в сянката на кораба, която се плъзгаше по земята под тях.
- Заточен - продума най-сетне.
Алек не можеше да възрази. Сега вече наистина бе външен човек. Криеше се от екипажа, от собствените си хора и най-вече от Дерин. Боврил бе единствената му компания.
И все пак дори изкуствено създаденото животинче бе по-добре от нищо. А и компанията му бе далеч по-ненатоварваща от тази на Дерин, чиито чувства бяха направили нещата безкрайно сложни. Измежду всички хора тя знаеше най-добре, че той няма право да обича обикновено момиче.
„Левиатан“ зави по посока на вятъра и започна да се спуска към летището, по което се появиха малки фигурки. Половин дузина товарни мечки чакаха със запаси, а два омнибуса, теглени от мамотини, бяха готови да посрещнат руснаците. Един самотен сибирски тигърин стоеше на стража. Зъбите му бяха дълги и извити като ятагани.
Алек си спомни, че зъбите идваха от генетичната информация на някакво отдавна изчезнало същество. То обаче едва ли бе динозавър. Дали не бяха от някоя древна котка? За стотен път Алек си пожела Дерин да бе тук, за да му обясни.
Вратата се отвори и той се обърна. Очакваше да я зърне на прага, готова да му изнесе поредната лекция по биология. Вместо това обаче видя граф Волгер.
- Съжалявам, че ви безпокоя, Ваше Височество, но е важно.
Алек се обърна отново към прозореца. Този човек го бе предал по-зле и от Дерин. Тя поне имаше причини да лъже.
- Не искам да говоря с вас.
- Съмнявам се, но така или иначе, няма време. Трябва да се погрижим за господин Тесла преди кацане.
- Да се погрижим за него? - поклати глава Алек. - Какво имате предвид?
- Той е опасен. Нима сте забравили разговора ни?
Алек се опита да осмисли чутото и усети да го полазват тръпки въпреки горещината в банята. През последните два дена бе забравил за Тесла и неговото супероръжие, а и за плана на Волгер. Идеята да убие изобретателя не му изглеждаше реална, но изражението върху лицето на графа бе напълно сериозно.
Боврил се размърда неспокойно до прозореца.
- Значи се готвите да убиете човек и искате да ви помогна.
- Не искам да ви замесвам в това, Алек. Обаче трябва да знам дали Тесла напуска кораба още днес. Той отказа да се види с мен, но няма да откаже на вас.